Ейрик III

Ейрик III Померански (на норвежки и на шведски: Erik av Pommern; на датски: Erik af Pommern) е крал на Норвегия (1389 – 1442) и на Швеция и Дания (1396 – 1439), т.нар. Калмарска уния. Де факто обаче, въпреки коронацията, той започва да управлява ефективно и трите кралства чак от 1412 г., когато умира Маргарета I Датска. Известен е като Ерик III като крал на Норвегия (1389 – 1442), Ерик VII като крал на Дания (1396 – 1439) и Ерик XIII като крал на Швеция (1396 – 1434, 1436 – 1439).

Вижте пояснителната страница за други личности с името Ерик.

---

Ейрик III
Крал на Калмарската уния
Роден	1381 г.
Починал	3 май 1459 г. (78 г.)
Погребан	Полша
Религия	християнство
Управление
Период	1389 – 1442 крал на Норвегия (фактически от 1412) 1396 – 1439 крал на Швеция и Дания (фактически от 1412)
Наследява	Маргарета I Датска
Наследник	Кристоф III
Герб
Семейство
Баща	Вартислав VII
Ейрик III в Общомедия

Произход

Рожденото име на Ейрик е Богислав (Bogislav Vratislavsson). Син е на Вартислав VII, дук на Померания, и Мария Макленбурска. Той е праправнук на крал Валдемар IV Датски, а също и потомък на шведския крал Магнус Ладулос.

Крал на Калмарската уния

Маслен портрет на Ейрик III Померански

Началото на Калмарската уния е поставена от датската кралица Маргарета I (1353 – 1412). След разгрома на шведския крал Албрехт Мекленбургски през 1389 г. Маргарета избира за свой наследник племенника си Богислав, когото осиновява и му дава традиционното за скандинавските кралства име Ейрик. Осемгодишното момче е представено пред Норвежкия държавен съвет и получава тържествена клетва за вярност пред Йоретинга. От същата 1389 г. той е крал на Норвегия, макар от негово име да управлявала Маргарета Датска. Коронацията му в Осло се състои през 1392 г. През 1396 г. Ейрик получава клетва за вярност и от държавните съвети на Дания и Швеция, а през следващата 1397 г. се извършва коронацията му за двете държави.

От трите скандинавски кралства Ейрик Померански не само, че става най-рано крал на Норвегия, но там и остава най-дълго време на власт. Докато в Швеция и Дания той бива детрониран през 1439 г., то Държавния съвет на Норвегия го запазва чак до 1442 г. Все пак трябва да се отбележи, че норвежците успяват чрез селските бунтове от 1436 – 1438 г. вдигнати заради повишените данъци и тяхната събираемост от датски кастелани, да си извоюват правото Норвегия да има местно управление начело с най-влиятелния норвежки благородник Сигурд Юнсон.

По време на неговото владение Калмарската уния е най-голямото кралство е Европа.^[1]

Увеличената данъчна тежест и притесненията от страна на датската администрация на Ейрик Померански предизвикват силно недоволство и в Швеция. Заради това, че Ейрик Померански вляза в конфликт с Ханзата и предизвиква война с холандците, били вдигнати драстично данъците и таксите. Войната най-после бива прекратена с избирането на Кристоф III за крал на Дания, след това и в Швеция и най-накрая през 1442 г. и в Норвегия.

Следващи години

Ейрик Померански не оставя потомство и след като е детрониран последователно в трите северни кралства, той заминава в изгнание първо на остров Готланд, откъдето започва да опустошава доскорошните си владения с помощта на пиратска флота, а по-късно се премества в своето наследствено херцогство в Померания, където и умира през 1459 г.

Библиография

• Lucien Musset, Les Peuples Scandinaves au Moyen Âge, PUF, Paris, 1951
• Peter Truhart, Regents of Nations, K. G Saur Münich, 1984 – 1988, ISBN|359810491X, Art. « Pommer/ Pomerania »
• Anthony Stokvis, Manuel d'histoire, de généalogie et de chronologie de tous les États du globe, depuis les temps les plus reculés jusqu'à nos jours, préf. H. F. Wijnman, издадени в 1890 – 1893 г., повторно издадени в 1966 г., том III, глава VIII