Ерминия

Ерминиите са ръкописни напътствени описания на техниката и иконографията на църковното изкуство, зографски наръчници.

Лист от ерминията на Дичо Зограф

Съдържание на ерминиите

Гръцката дума „ерминия“ означава „обяснение, напътствие, описание“. Терминът „ерминия“, за разлика от руското „подлинник“, е приет най-късно ок. 1810 г. от възрожденските български зографи, които първи превеждат прочутата Ερμηνεία της ζωγραφικής τέχνης на гръцкия йеромонах Дионисий от Фурна. Последната е съчинена на Атон през 1730-1733 г. като компилация от по-стари, анонимни произведения. По същото време Христофор Жефарович пише своя оригинална ерминия на гръцки език, която е дошла до нас само в два по-късни преписа (в Букурещ и София) и е издадена едва през 2004 г. в немски превод.^[1] (Същото издание описва техниката на иконописта, изложена в седем познати български ерминии.) Компилативната ерминия на зографа Захарий Петрович от Самоков (1834-1838) и първата ерминия на Дичо Зограф (1835-1839), едно съвсем оригинално произведение, са издадени почти изцяло на осъвременен български език през 1976 г.^[2] Гръцката ерминия на Дионисий е най-известна в света благодарение на нейния ранен превод на френски (1845). Следват преводи на немски (1855), на руски (1868) и след това – на много други езици. Зографските ерминии, особено Дионисиевата, са предмет на множество научни изследвания.