Ефимия (монахиня)

Елена, като монахиня Ефимия, във велика схима Евпраксия, е сръбска благородничка, деспотица от XIV век.

Ефимия
сръбска благородничка
Родена	1349 г. Драма, Душаново царство
Починала	1405 г. (56 г.)
Погребана	Любостиня, Сърбия
Религия	православие
Семейство
Баща	Войхна
Съпруг	Иван Углеша
Ефимия в Общомедия

Похвала за княз Лазар

Биография

Родена е около 1349 година в областта на град Драма. Тя е дъщеря на кесар Войхна, управител на Драма и властел на цар Стефан Душан. Омъжва се за деспот Иван Углеша, който през последните години на Душановото царство при цар Стефан Урош V владее Сярското княжество прераснало в деспотство. Имат син – Углеша Деспотович, който умира едва на четири години и е погребан в манастира Хилендар, в гроба на дядо си Войхна.

След смъртта на съпруга ѝ в битката при Черномен, деспотица Елена напуска Сяр и се замонашва в Крушевац в двора на княз Лазар и княгиня Милица. Предполага се, че е с 14 години е по-възрастна от Милица. Деспотица Елена разполага със собствени владения в Дебърско и дори сече свои монети.^[1] Заедно с Милица склонява Баязид I във Видин след Никополската битка, да бъдат пренесени мощите на света Петка Българска в Крушевац, което и става през 1398 г.

Деспотица Елена е авторка на стихове, гравирани на малък диптих от сребро, който се пази в Хилендар, направен между 1368 и 1371 година, и изпълнени с лирично излияние на майчина любов в кратък текст в памет на детето ѝ. Има съхранени нейна молитва към Исус Христос, стихотворен текст, извезан със златен конец на завесата на царската врата в Хилендар от около 1398/99 г. и „Похвала за княз Лазар“, бродирана на кивота на княжеския покров в манастира Раваница през 1402 г.

Умира около 1405 г. Погребана е в манастира Любостиня, който е и задужбина на княгиня Милица.

Източници

• Книжовната дейност в двора на деспот Стефан Лазаревич