Жена

Жена е човек от женски пол, за разлика от индивидите от мъжки пол – мъже. Думата „жена“ обикновено се използва за възрастни, зрели хора, а за децата и подрастващите най-често се използва думата „момиче“. В същото време в определен контекст думата „жена“ се използва и независимо от възрастта, например в съчетания като „права на жените“.

Раждането на Венера, 1862 от Южен Емануел Амари-Дювал

Символ на женския пол произтичащ от този на планетата Венера

Заради своите биологични или психологически особености жената често бива наричана „противоположност“ на мъжа. В действителност говоренето за половете често включва израза „противоположност“, където това идва да обясни различията и разнообразието между двата пола, които взаимо се допълват във всички аспекти (не само чисто физиологични). Макар че изразът идва да обобщи най-видимите различия между двата пола, в действителност характеристиките на женскост и мъжкост, които се противопоставят не са изцяло закотвени в пола и има много отсенки, варианти и преходи, между крайности като силна емоционалност, слаба емоционалност, физическа сила и физическа слабост и т.н.

Езикови употреби

Общо други употреби – момиче, дама, лейди, госпожица, госпожа, другарка (от 1944 до 1989), съкратените изписвания на обръщенията г-жа, г-ца, майка, дъщеря, сестра, баба, прабаба и т.н.

По-конкретни обяснения

„Жена“ се употребява в българския език и като синоним на „съпруга“, т.е. встъпила в брак, но и жаргонно също като приятелка (жаргонен синоним „гадже“) или партньор („жена ми“).

Други думи за жена с архаичен оттенък са девойка (момиче), девица (девствена жена), дева (в Християнството), невеста (съпруга).

Биология

Схема на женската полова система

Спектрален кариотип на жена

От гледна точка на биологията жените се характеризират с наличието на женски полови органи, образуващи женската половата система, и на женски вторични полови белези, които участват в изхранването на малките или за привличане на партньор.

Половата система изпълнява основна функция в процеса на размножаване. Яйчниците, освен регулаторните си функции с отделянето на хормони, създават и женските гамети, наричани яйцеклетки. Този процес е периодичен и се повтаря в т.нар. менструален цикъл. При оплождане на яйцеклетките с мъжки гамети (сперматозоиди) се образуват нови генетични индивиди. Матката е орган, включващ тъкан, защитаваща и изхранваща развиващия се зародиш по време на бременността, и мускули, които го изхвърлят от тялото по време на раждане. Влагалището свързва матката с външната среда и участва в интромисията и раждането.

Най-характерният вторичен полов белег на жените са гърдите – еволюирали потни жлези, които могат да произвеждат мляко, хранителен секрет, който представлява най-видимата особеност на бозайниците. При зрелите жени гърдите обикновено са по-изявени от обичайното за повечето други бозайници. Тази изявеност не е необходима за отделянето на мляко, а вероятно поне частично се дължи на полов отбор.

От генетична гледна точка повечето жени имат кариотип 46,XX, но около една на 1000 е с кариотип 47,XXX, а една на 2500 – с кариотип 45,X (синдром на Търнър). За разлика от тях при мъжете обичайният кариотип е 46,XY. По тази причина X и Y хромозомите се наричат, съответно, женски и мъжки.

Средният брой на родените жени е по-малък от този на мъжете в съотношение около 1:1,050, а при общото население на света съотношението е около 1:1,013. В същото време при хората над 60 години броят на жените е по-голям в съотношение около 1:0,81, което се дължи на тяхната по-голяма продължителност на живота.^[1] Това се дължи на съчетание от различни фактори: генетични, обществени (например жените много по-рядко участват във въоръжените сили на воюващи страни), поведенчески (например по-редките самоубийства, пушене и злоупотреба с алкохол), положителното въздействие на женския хормон естроген върху сърдечно-съдовата система, отсъствие на вредните ефекти от повишено наличие на андрогени.

Дисциплината, занимаваща се с биологичното и медицинско изследване на женската полова система, се нарича гинекология. Някои заболявания засягат в по-голяма степен жените или дори се срещат само при тях, например лупус еритематозус, рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на яйчниците. При някои болести при мъжете и жените се проявяват различни симптоми и е възможно те да реагират по различен начин на лечението.

Култура, пол и полови роли

Пол и власт

Маргарет Тачър е сред водещите политици на XX век

Половите роли в обществата се определят от вида общество. В матриархата жените са имали водеща роля, докато в патриархата властта бива отнета от жените по посока на мъжете. В съвременните общества тенденцията е към равно представяне на жените в обществото и властта.

Пол и социални роли

Жена в типично мъжкото производство

Виж още социопол.

В представите за историята и културната антропология, водещи началото си от Романтизма се е вярвало, че в традициите на праисторическите общества е свойствено мъжът да ловува, а жената да събира семена или да се грижи за децата и дома. Тази представа е исторически и антропологически погрешна, тъй като в много древни и традиционни общества жените са участвали в лова наравно с мъжете, а събирачеството също често не е полово диференцирано. С напредването на обществото, на технологииите и т.н. жената може да избира дали да стои в дома си или да работи навън, тъй като домашната работа сама по себе си е намалена, а с отглеждането на деца целодневно се занимават и институции като ясли, детски градини, училища и университети (в общи линии), макар това да не отменя родителската и майчина грижа естествено, но я облекчава.

Феминизация срещу маскулинизация

Жена в дамска рокля и жена с по-скоро мъжко сако гледат арена с бикове

В различни исторически периоди жените са изкуствено феминизирани или изкуствено маскулинизирани. Носенето на корсет през XVIII век например е имало за причина стягането на кръста в тънка талия, която да прави жената по-женствена, независимо от вредния физиологичен ефект. В социалистическите общества след Втората световна война жената често е принуждавана да се идентифицира с твърде мъжки роли и така женският пол като цяло бива маскулинизиран. Всъщност социалната роля, носенето на определен тип дрехи и т.н. трябва да произхождат по-скоро от разбирането за собствената личност.

Идентичност

Виж още полова идентичност.

Идентичността е разпознаване на индивида в рамките на характеристиките на собствения пол. И все пак характеристиките на женския пол като зависими от типично женската физиология за разлика от тази на мъжа имат относителна променливост в рамките на женския пол. Билогичните, физиологични, психологични описания на жената като по-слаба физически, по-емоционална, с по-нисък и мек глас, по-флуидна, по-грижовна варират в рамките на личността и индивида. Някои жени имат по-висок тембър на гласа от други, или са по-високи, с по-ясно изразена мускулатура или дори по-неемоционални със склонност към аналитично мислене. Това е израз на разнообразието вътре в пола. В същото време независимо от наличието или не на по-различни качества някои жени могат да се идентифицират в някои отношения с мъжете или дори с мъжкия пол като цяло, поради тяхното вътрешно самовъзприятие, или обратното – въпреки различните характеристики да се идентифицират изцяло с женския пол.

В Християнството

Според Библията първата жена е Ева. Това е причината ева да се използва понякога като синоним на жена, например евино облекло, евин плаж (нудистки плаж за жени) и т.н.