From Wikipedia, the free encyclopedia
Занаятите включват множество дейности, свързани с ръчното изготвяне на предмети. Те могат да се разделят на традиционни занаяти, при които работата се върши по стара технология, и останалите. Някои занаяти се практикуват от векове, докато други са съвременно изобретение или са резултат от популяризирането на занаяти, първоначално практикувани в много ограничен географски район. Повечето занаяти изискват комбинация от умение и талант, но те могат да бъдат научени на по-базово ниво практически от всеки.
В миналото повечето занаяти са практикувани професионално. Младежите са изпращани при майстор–занаятчия и усъвършенстват уменията си в продължение на години. В края на обучението те вече могат да създадат собствена дейност, прехранвайки се със своите умения. Индустриалната революция и засилващата се механизация на производствените процеси постепенно намаляват ролята на професионалните занаятчии, но за да се избегне този процес е необходимо спирането на вноса на чужди продукти, които да се конкурират с тези на занаятчиите.
Народните занаяти носят в себе си и красота, въображение, и творчество, както и спецификата на различните етнографски области. Те представляват част от културното наследство и като примери за народно майсторство и изкуство трябва да бъдат съхранявани, тъй като са част от националната идентичност.
Днес в България, подобно в много други страни, съществува Закон за занаятите (ЗЗ), чиято основна цел е да уреди „упражняването на занаятите, организацията на занаятчийството и занаятчийското обучение“. Законът е приет от XXXVIII народно събрание на Република България и е в сила от 28 май 2001 г. [1]. Според него „Занаят е производство на изделия или предоставянето на услуги, посочени в списък на занаятите съгласно приложение № 1 на закона, по занаятчийски начин.“ (чл. 3, ал. 1). В този списък са посочени 129 занаята.
Създадени са 25 Регионални занаятчийски камари (РЗК), които са членове на Националната занаятчийска камара. РЗК водят регистър на майсторите, калфите и чираците по съответния занаят, а така също и провеждат изпити за придобиване на съответната степен – майстор или калфа. Чираците се обучават в занаятчийски предприятия, които също се вписват в съответен регистър на РЗК. Майсторските и калфенските свидетелства, издадени от НЗК в България са легитимен документ и се приемат почти без изключение във всички страни на ЕС и по света след приравнителен изпит в съответната занаятчийска организация.
Проекти на тема „изкуства и занаяти“ са класна дейност прилагана в началното и средно училище както и в алтернативните образователни системи по света.
По-сложни като степен занаяти са част от формалната, задължителна училищна програма в някои от скандинавските страни и са наричани слойд на шведски, а на финландски – käsityö или veisto. Учениците се учат как да работят основно с метал, текстил и дърво не за целите на професионалното обучение, както е при американските професионално-технически училища. Целта е децата и юношите всеки ден да създават и развиват практически умения, използвайки инструменти и разбирайки материалите, които ни заобикалят, за икономически, културни и екологични цели.
Средните училища, колежите и художествени отдели в университети предоставят избираеми опции за повече изкуства, основани на занаятите в допълнение към предмета „изобразително изкуство“, разлика, която избледнява през годините, особено с възхода на занаятите в студио, т.е. използването на традиционни занаятчийски техники от професионални художници.
Много читалища и училища провеждат вечерни и дневни класове със семинари за възрастни и деца, където могат да се усвоят основните занаятчийски умения в кратък период от време.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.