Запис на заповед

Записът на заповед е ценна книга, писмено обещание за безусловно плащане. Записът на заповед (ЗЗ) е форма за писмено, доброволно и предварително уреждане на финансови отношенията между лица. ^[1][2][3]

Общо понятие

Записът на заповед е уреден в Глава XXXI от Търговския закон. Легална дефиниция липсва. В практиката е прието под запис на заповед да се разбира безусловно писмено обещание на едно лице-издател (платец) да плати на друго лице-поемател фиксирана сума пари на определен падеж или на негова заповед. Разпоредбите за запис на заповед се съдържат в чл. 535-538 от Търговския закон, а при липса на такива, се прилагат тези за менителницата, доколкото са съвместими с естеството им. ^[4]

Характеристика

Записът на заповед е едностранна, формална сделка, с която издателят обещава да заплати на поемателя на падежа определена сума пари. Това означава, че по записа на заповед има само 2 лица – издател и поемател (без платец). Прекият длъжник е издател, той отговаря като приелия платец. ^[4]

Реквизити

Задължителните реквизити на записа на заповед съгласно чл.535 ТЗ са:

• наименование – самият документ трябва да е назован „запис на заповед“, а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът „запис на заповед“;
• безусловно обещание да се плати определена сума – задължението може да бъде само в пари и без условия. Условие „ще се плати, ако (нещо)“ води до нищожност. Основание – заради какво са парите – е допустимо да има.
• Сумата в записа на заповед може да е уговорена във валута, като в този случай се прилагат разпоредбите на чл. 494;
• падеж – ако не е посочен, записът на заповед се счита платим на предявяване;
• място на плащане – ако не е посочено такова, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя;
• името на лицето, на което или на заповед на което трябва да се плати;
• дата и място на издаване – записват се в горната лява страна на документа. Ако не е посочено място на издаване се смята, че е издаден в мястото, посочено до името на издателя;
• подпис на издателя – без подпис записът няма правна сила. С подписа си издателят се задължава да плати определената сума на приемателя. ^[4]

ЗАПИС НА ЗАПОВЕД

за сумата от …………… /…………………………………………/. Място на издаване: гр.(с) ул. …………………………, № ……, ет…., ап……. Дата на издаване: …………...2024 г. /………………………………………. две хиляди и дванадесет и четвърта година/. Място на плащане: гр.......... ул. …………………………, № ……, ет…., ап……. Падеж: ……...2024 г. /………………………….. две хиляди и дванадесет и четвърта година/. Издател: …………………………………. с ЕГН………………………………. и л.карта №…………………………., изд. На…………..г. от МВР-…………………., жив. в............, гр. ......... ул. …………………………, № ……, ет…., ап……., ще заплатя срещу представянето на настоящия запис на заповед сумата от …………… /…………………………………………/. на ремитента ……………………………………. с ЕГН……………. и л. к. №…………………, изд. на ………………….г. от МВР- ……………...

Издател:....................................

Заповед за изпълнение пред съд

При неплащане поемателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение (по чл. 410 – 417 ГПК), когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на запис на заповед (чл. 417, т. 10 ГПК).^[5]