Запорожие

Запоро́жие (украински: Запоріжжя) е град в Украйна, административен център на Запорожка област. Той е седмият по численост на населението град в страната, към 1 януари 2022 г. има 710 052 жители.^[1]

Запорожие Запоріжжя
— град —
[[File:|250px]] Отгоре надолу, отляво надясно: Съборни проспект, историческо–културен комплекс „Запорожска Сеч“ на остров Хортица, Покровска църква, летище Запорожие, Преображенски мостове, Музикален и драматичен театър „Владимир Магар“
Запорожие 47.85, 35.1175 Запорожие
Страна	Украйна
Област	Запорожка област
Район	Запорожки район
Площ	331 km²
Надм. височина	до 105 m
Население	710 052 души (2022)
Кмет	Анатолий Куртев
Основаване	952
Град от	16 юни 1806
Пощенски код	69000 – 69499
Телефонен код	+380 61(2)
МПС код	AP, КР / 08
Часова зона	EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3)
Официален сайт	zp.gov.ua
Запорожие в Общомедия

Репин, „Запорожките казаци пишат писмо на турския султан“, 1880

Катедрала „Андрей Първозванни“

География

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Разположен е на река Днепър.

История

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

При бившето село Вознесенка, днес част от града, е разкрит археологически комплекс се неизяснено предназначение, като някои хипотези го свързват с прабългарите и дори се допуска, че това може да погребално съоръжение на владетеля Аспарух.

През 1770 г. тук е заложена Александровската крепост – форпост в руско-турските войни. Тя прераства към 1806 г. в град Александровск – център на уезд (околия) в Екатеринославска губерния. Градчето е изградено срещу остров Хортица на Днепър – някога главно място на казашката Запорожка сеч.

Важна роля за развитието на града оказва строителството на железопътна линия от центъра на Русия за Крим, както и удобното географско разположение на пристан на няколко прага по-долу по реката. Градът става важен транспортен възел на Нова Русия, в който започва да се развива промишленост. През 1921 г. е преименуван на Запорожие.

Население

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:^[2]

Етническа група	Численост	Дял (в %)
Общо	810 620	100,00
Украинци	572 658	70,64
Руснаци	206 963	25,53
Беларуси	5 555	0,68
Българи	3 629	0,44
Евреи	3 444	0,42
Грузинци	3 112	0,38
Арменци	3 078	0,37
Татари	2 163	0,26
Други и несамоопределили се	10 018	1,23

Езици

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:^[3]

Роден език	Численост	Дял (в %)
Общо	810 620	100,00
Руски	460 653	56,82
Украински	337 537	41,63
Арменски	1 666	0,20
Беларуски	776	0,09
Цигански	720	0,08
Български	476	0,05
Молдовски	207	0,02
Иврит	86	0,01
Други или неопределени	8 499	1,04

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Повратен момент става строителството на ВЕЦ „ДнепроГЕС“, започнало от 1927 г. Първата част на ВЕЦ-а е пусната на 10 октомври 1932 г. Под водата остават речните прагове и започва безпрагово корабоплаване по Днепър.

Развива се черна и цветна металургия. Към 1937 г. в града и региона се произвежда 60% от алуминия, 60% от феросплавите, 100% от магнезия, 20% от стоманения прокат в СССР. Градът е известен и с автомобилостроенето си в Запорожкия автомобилен завод, произвеждал леките коли „Запорожец“ и „Таврия“.