Захарий Гьорев

Захарий Гьорев–Стамболиев, също Захари Георев, Гюрев или Гьоров,^[1][2] е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Захарий Гьорев
български революционер
Роден	8 април 1871 г. Куманово, Османска империя
Починал	8 март 1943 г. (71 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия

Биография

Захари Гьорев е роден в 1871 година в град Куманово. Учи в българската гимназия в Солун и става учител в ениджевардарските села Грубевци (1891 - 1903). Влиза във ВМОРО в 1897 година и е сред първите организационни деятели в района. Освен това събира фолклорни примери от околността и пише дописки до вестник „Новини“.^[3] В 1903 година става четник при Апостол войвода и участва в Илинденско-Преображенското въстание, начело на 20 души милиционери от Грубевци, с които на 19 юли разкъсват телеграфните жици и събарят стълбовете в района.^[4]

След разгрома на въстанието емигрира в България, където работи като учител.^[5] След Младотурската революция от 1908 година става учител в Крива, но при обезоръжителната акция от 1910 година бяга в България, където служи като учител до пенсионирането си през 1927 година. Участва в ръководството на Ениджевардарско–Гумендженското благотворително братство и е негов секретар през 1930 година.^[6] Умира на 8 март 1943 година.^[1][7]