Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев е български писател, драматург и сценарист. Автор е на романи, разкази, пиеси и сценарии, по които са снимани филми и поставяни пиеси в България и други страни.

Захари Карабашлиев
български писател
Захари Карабашлиев на Тексаския фестивал на книгата в Остин през 2013 г.
Роден	14 април 1968 г. (57 г.) Варна, Народна република България
Учил в	Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Литература
Жанрове	пиеса, сценарий
Дебютни творби	„18% сиво“
Известни творби	„18% сиво“ (2008) „Кратка история на самолета“ (2009) „Хавра“ (2017)
Награди	„Хеликон“ (2009) „Вик“ за роман на годината (2009) Аскеер (2008) Награда на публиката театрален фестивал Висбаден 2012 Роман на годината на Фонд „13 века България“
Повлиян	Виктор Пасков, Фридрих Ницше, Ерих Мария Ремарк[1]
Семейство
Съпруга	Силвия Валентино Карабашлиева Вера Асенова[2]
Деца	3[2]
Уебсайт	zaro.blog.bg Страница в IMDb
Захари Карабашлиев в Общомедия

Биография

Роден е на 14 април 1968 г. във Варна. Завършва гимназия в родния си град и записва българска филология в Шуменския университет. Започва да пише разкази и критически текстове на 20-годишна възраст, публикува в „Литературен вестник“. Свири на китара и основава рок група. Работи като дисководещ и има предаване в радио „Варна“. Водещ е и на предаването „Фул макс“ на радио „Шумен“. През 1997 г. заминава за САЩ. Работи, учи художествена фотография в щатския университет в Охайо и започва да се занимава професионално с това. В Лос Анджелис завършва филмови продуцентски класове и участва в кино- и театрални уъркшопове. Пише на български и на английски език.^[3]

През 2008 г. в България излиза първият му роман – „18% сиво“, който печели редица литературни награди и заема място сред стоте най-любими книги на българите в класацията на БНТ „Голямото четене“. Екранизиран е от Виктор Чучков-син по сценарий на писателя (2019). Романът е публикуван в САЩ през 2013 г. от Open Letter Books и в редица други държави: Франция, Полша, Словакия, Хърватия и Сърбия.^[3]

През следващите години публикува сборниците с разкази „Кратка история на самолета“ (2009), за който получава наградата „Хеликон“ за 2009 година, и „Симетрия“ (2011).^[3]

През 2014 г. Захари Карабашлиев се завръща в България. Работи в издателство „Сиела“, на което става и главен редактор. От юли до ноември 2022 г. е писател драматург на Народния театър „Иван Вазов“, ръководен от директора Васил Василев, но подава оставка поради разгарящия се конфликт в Народния театър.^[3]

Съставя две антологии със съвременни български разкази: „Обича ме, не те обича“ (2015) и „Преодоляване“ (2016). През 2017 г. излиза от печат неговия втори роман „Хавра“, награден с Националната литературна награда „Христо Г. Данов“. През 2018 г. писателят участва в учредяването на литературния фестивал „Варна лит“, насочен към децата и детското четене.

Творчество

Автор е на романите „Рана“ (2023), „Опашката“ (2021), „Хавра“ (2017), „18% сиво“ (2008), на повестта „Жажда“ (2019), на сборниците с разкази „Кратка история на самолета“ (2009), „Симетрия“ (2011), „Не толкова кратка история на самолета“ (2018) и др.

Съставител на сборници с разкази „Обича ме, не те обича“ (2015), „Преодоляване“ (2016), „Нашата Коледа“ (2022), „Нашата Коледа 2“ (2023), на есета, статии и други публикации в списания, вестници, алманаси, сборници, сайтове.

Негови пиеси са поставяни на сцена в България и чужбина, а сред тях са: „Неделя вечер“ (2009, 2024), „Опашката“ (2022), „Талант“ (2022), „Лисабон“ (2024), „Откат“ (2010), както и радиопиесите „Жажда“ (2020) и „Неделя вечер“ (2012).

По негови сценарии са снимани филмите: „18% Grеy“ (2020), „Twice Upon A Time In The West“ (2014), а по негови разкази късометражните филми „Непознати“, „Запетаята“, „Торта“ и др.

Белетристиката на Захари Карабашлиев е превеждана и публикувана в Съединените щати, Франция, Германия, Полша, Турция, Словакия, Хърватия, Сърбия, Македония, включена в престижната американска антология „Най-добрата европейска проза 2018”.

Пиесите му са поставяни на сцени в България и чужбина.

От 2014 г. до днес Захари Карабашлиев е главен редактор на голямото българско издателство „Сиела“.

Между 2014 и 2017 води курсове по творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски“ като хоноруван преподавател.

През 2017 в град Варна основава Международния литературен фестивал „Варна Лит“, на който е и творчески директор. Акцентът на фестивала е литературното възпитание на деца и младежи, организира срещи на писатели и творци от цял свят, както и семинари и работилници с ученици от над 80 държавни, общински и частни училища от града и окръга.

През 2022 за кратко заема поста писател-драматург на Народен театър „Иван Вазов“, но подава оставката си и напуска в знак на несъгласие с директора на театъра.

През 2021 е удостоен с титлата „Доктор хонорис кауза“ на Шуменски университет „Св. Епископ Константин Преславски“.

От 2024 е член на настоятелството на Нов български университет.

Награди

Литературни награди

• Награда „Роман на годината“ на „Фонд 13 Века България“ 2024 г. за „Рана“^[4]
• Награда „Роман на годината“ на „Фонд 13 Века България“ 2022 г. за „Опашката“;
• I награда в категория „Проза“ на Годишните награди на „Портал Култура“ 2022 г. за „Опашката“
• Награда „Цветето на Хеликон“ 2022 г. за „Опашката“
• Награда „Роман на годината“ на „Фонд 13 Века България“ 2018 г. за „Хавра“;
• I награда в категория „Проза“ на Годишните награди на „Портал Култура“ 2018 г. за „Хавра“
• Награда в категория „Проза“ „Христо Г. Данов“ 2018 г. за „Хавра“
• Награда „Цветето на Хеликон“ за „Хавра“ 2018 г.
• Награда на Столична библиотека за „Най-четен автор“ 2022 г.
• Награда на Столична библиотека за „Най-четена книга“ 2023 г. за „Рана“
• Награда „Златен лъв“ за „Най-значим издателски проект“ 2023 за „Рана“
• Награда „Хеликон“ 2010 г. за „Кратка история на самолета“
• Награда „Цветето на Хеликон“ 2019 г. за „18% Сиво“
• Награда „Роман на годината“ на Фондация ВИК(сега „13 Века България“) 2009 г. за „18% Сиво
• Номинации за „Елиас Канети“
• Награда „Роман на годината“ на „Фонд 13 Века България“ 2024 г. за „Рана“

Театрални награди

• „Аскеер“ за драматургия 2010 г. за „Неделя вечер“
• „Награда на публиката“ 2011 г. Театрален фестивал във Висбаден за „Откат“
• „Аскеер“ за най-добро представление на „Опашката“ (реж. Явор Гърдев)

Библиография

• 18% сиво. Роман. София: Сиела, 2008, 275 с. ISBN 978-954-28-0277-8^[5][6]
  • Zachary Karabashliev. 18 % gris. Traduit du bulgare par Marie Vrinat. Editions Intervalles, 256 p.^[7]
  • Zachary Karabashliev, 18& Gray. Trans. Angela Rodel, Open Letter Books, 2013, 264 p. ISBN 978-1-934824-71-9^[8][9][10]
  • Zaharij Karabašliev. 18% sivo. Prevela s bugarskog Ksenija Banović. Zagreb: Hena Com, 2016, str. 316. ISBN 978-953-259-134-7^[11][12]
  • Zachary Karabašliev. 18 % sivej. Preložila Katarína Sedláková. Bratislava: Vydavatelstvo Spolku slovenských spisovatelov, 2017 ISBN 978-80-8061-972-5^[13][12]
• Кратка история на самолета. Сборник с разкази. София: Сиела, 2009, 124 с. ISBN 978-954-28-0501-4^[14]
• Откат. Пиеси и диалози. Драматургия. София: Сиела, 2010, 232 с. ISBN 978-954-20-8275-0
• (в съавторство със Силвия Карабашлиева) Приказка. Разказ за деца. Художник Ива Сашева. София: Сиела, 2010. ISBN 978-954-28-0852-7^[15]
• Симетрия. Сборник с разкази. София: Сиела, 2011, 156 с. ISBN 978-954-28-1021-6^[16]
• Хавра. Роман. София: Сиела, 2017, 592 с. ISBN 978-954-28-2390-2
• Жажда. Повест. София: Сиела, 2018, 592 с. ISBN 978-954-28-2765-8
• Не толкова кратка история на самолета. София: Сиела, 2018, 332 с. ISBN 978-954-28-2566-1
• Опашката. Роман. София: Сиела, 2021, 400 с. ISBN 978-954-28-3397-0^{[17][18][19][20][21][22]}
• Рана. Роман. София: Сиела, 2023, 328 с. ISBN 9789542844815