Земплински замък

Земплинският замък (на словашки: Zemplínsky hrad) е разрушен замък край днешното село Земплин в Словакия.

Земплински замък Zemplínsky hrad
Местоположение48.4411, 21.8133
Вид	Замък
Местоположение	Земплин, Словакия
Изграждане	XII–XIII век
Състояние	Развалини

Замъкът възниква като келтско укрепление и служи за местен административен център по времето на Великоморавия (IX – X век) и след това в Унгария. През XII – XIII век унгарците изграждат замък с каменни стени, център на Земпленския комитат. По-късно замъкът е разрушен и днес от него са останали само части от основите.

История

За землено-гредоредната българска ранносредновековна крепост, охраняваща древния „Път на солта“ и северните предели на царството, Унгарската анонимна хроника от 1240 г. Gesta hungarorum („Деяния на унгарците“) свидетелства,^[1][2][3] че при нападението на маджарите в края на ІХ в. тук се е оттеглил от главния град на закарпатската българска област Ужгород подчиненият на Салан^[4] негов управител наречен в хрониката комит Лаборич /колобър?/ (comes eiusdem castri nomine Loborcy, qui in lingua eorum Duca uocabatur) ^[5] който, ранен в тежките битки,^[6] е пленен и убит от маджарите при тукашната българска крепост,^[7] Нашествениците плащат висока цена на българите за завоеванието, в боевете за Хунг е убит предводителят им Алмош, погребението му с богат златен инвентар е открито от чехословашки археолози при укрепленията на Землен. ^[8] Пак тук българският комит Салан, управителят на погранична област (комитат) на територията на днешна Войводина, след поражението си при Алпар става васал на унгарския вожд Арпад, събитие датирано не по-късно от началото на Х в.^[9] Крепостта е дала името на селището, региона Zemplín и окръга Zemplén, на които в предишните времена тук е бил военно-административния и митрополитски център. Укреплението е било на хълма над днешното село. Оцелели са само останки от средновековна крепост, днес обрасли с растителност.