Слънцестоене
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Слънцестоене се наричат два дни в годината, при които наблюдаемите точки на изгрев и залез видимо престават да се движат върху линията на хоризонта, след което сменят посоката на движението си. Съответстващите им два дни от годината имат екстремална продължителност, максимум при лятното слънцестоене и минимум – при зимното. Астрономически това съответства на положение на Слънцето по неговия видим път върху небесната сфера, максимално отдалечени от небесния екватор.
Remove ads
Двете слънцестоения в двете полукълба
Като резултат от наклона на земната ос продължителността на деня и нощта зависят от положението на Земята спрямо Слънцето. На 22 юни Слънцето е над тропика на Рака. В северното полукълбо денят е най-дълъг, нощта е най-къса и се говори за лятно слънцестоене. В южното полукълбо денят е най-къс, нощта е най-дълга и е налице зимно слънцестоене. На 22 декември Слънцето е над тропика на Козирога, тогава в северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестоене, а в южното – лятно.
Когато Слънцето пресича небесния екватор, денят и нощта са еднакво дълги. Тези положения на Слънцето се наричат равноденствия.
Remove ads
Календар
Слънцестоенето оказва пряко влияние върху дневното слънчево греене, а оттам върху климата. Така на различните слънцестоения съответстват различни моменти от годината, което ги прави важни за календара.
Много от културите по света и почти всички езически религии почитат слънцестоенията и равноденствията като моменти с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.
- За България за март и декември добавяте 2 часа (UTC+2), а за юни и септември – 3 часа (UTC+3).
Remove ads
Вижте също
Външни препратки
- Национална олимпиада по астрономия – Списък на темите » Смяна на годишните времена
- Астрономически речник – Небесна сфера
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads