Златишко-Тетевенска планина
планина в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Златишко-Тетевенска планина е планина в най-западната част Средна Стара планина, в Софийска област и областите Ловеч и Пловдив, между Златишкия и Рибаришкия проход. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина.
Remove ads
Географско положение, граници, големина
Златишко-Тетевенска планина се издига в най-западната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 36 км и максимална ширина 10 – 12 км. На запад долината на река Малки Искър и Златишкия проход (1385 м) я отделят от Етрополска планина на Западна Стара планина, а на изток Рибаришкия проход (1570 м) – от Троянска планина. На север чрез седловината Превлаката (1098 м н.в.) и седловината при село Ямна (880 м н.в.) се свързва с планинските ридове Лисец и Лествица, части на Средния Предбалкан. На юг се спуска стръмно към Златишко-Пирдопската котловина и най-западната част на Карловската котловина, а чрез планински праг Козница, разположен между двете котловини се свързва със Същинска Средна гора.
Южните ѝ склонове обърнати към Златишко-Пирдопската и Карловската котловина са стръмни, фацетирани и дълбоко разчленени от десните притоци на река Тополница: Златишка река, Пирдопска река, Манджарица и Дълбочица и река Стряма с нейните най-горни притоци. Южното ѝ подножие е запълнено с големи наносни конуси. Северният склон при билото е скалист със сипеи, срутища и блокажи, а след това на север е дълбоко разчеленен от реките Бели Вит, Черни Вит и Стара река (десен приток на Малки Искър) и техните начални притоци.
Върхове
Билото на планината е остро, разположено на 1800 – 2100 м н.в. при върховете и 1600 – 1700 м н.в. при седловините.
Remove ads
Геоложки строеж
Планината е образувана върху Централнобалканската антиклинала и Ботевръшкия навлак. Билото и южните склонове са изградени от гранити и палеозойски кристалинни скали, а ниските крайни северни чести – от триаски и юрски варовици, пясъчници и мергели.
Почви
Почвите са кафяви горски, лесивирани, планинско-ливадни и рендзини.
Флора
Билото е заето от високопланинска тревна и храстова растителност. Северните склонове са обрасли с бук, а над 1500 м – от смърчово-елови гори. Южните склонове в по-голямата си част са обезлесени, силно ерозирани с редки габъро-горунови гори. По долините, тук-таме са запазени гори от бук. В миналото по южните склонове са проведени залесителни мероприятия.
Населени места
По южното подножие на планината са разположени градовете Златица, Пирдоп и Клисура и селата Антон и Розино, а по северното – селата Рибарица (в Софийска област), Ямна, Дивчовото и Рибарица (в Област Ловеч).
Защитени територии
Златишко-Тетевенска планина попада в границите на Национален парк „Централен Балкан“, в който се намират биосферните резервати „Боатин“ и „Царичина“.
Туризъм
Хижи
В Златишко-Тетевенска планина се намират от запад на изток следните хижи:
Пътища
По цялото ѝ южно подножие, от град Златица до село Розино, на протежение от 38,6 км преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас, а успоредно на него и участък от трасето на Подбалканската жп линия София – Карлово – Бургас.
В най-западната част на планината, през Златишкия проход, от Етрополе до Златица, на протежение от 25 км преминава участък от второкласен път № 37 от Държавната пътна мрежа Ябланица – Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Доспат – Барутин.
Remove ads
Вижте също
Топографска карта
- Лист от карта K-35-37. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads