Извор (област Перник)

село в община Радомир, обл. Перник From Wikipedia, the free encyclopedia

Извор (област Перник)
Remove ads

Изво̀р е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.

Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.

Бързи факти Общи данни, Население ...
Remove ads

География

Намира се на югозапад от град Радомир в северното подножие на Конявско-Милевската планинска група.

В близост до главния път София (50 km) – Кюстендил (39 km). Най-голямото село в южната част на Радомирската котловина. Съседни села: Кленовик (на изток), Дебели лаг (на запад), Углярци (на юг).

Името Извор идва от това, че в района му има много извори. Част от изворите са каптирани и захранват с питейна вода и съседни села. Най-голямата река, течаща в землището на селото, е Косматица с основен приток Негомийска река. Тя се влива в река Струма. На нея е изграден микроязовир „Извор“. Основен поминък на населението са земеделието и животновъдството, като главната част са частното и дребното земеделие. Има основи за развитието на туризъм, няколко паметника, църквата „Св. Троица“ – реставрирана, манастира „Св. св. Петър и Павел“ – в процес на реставрация, хижа „Момин кладенец“ и хижа „Ведрица“. До 1989 г. e развит първичният сектор на стопанството. Център на аграрно-промишлен комплекс. През 1980 е открит цех към завода за заваръчни машини „Кракра“ – гр. Перник. Цехът е приватизиран в началото на 90-те, като е под името „Малогабаритна заваръчна техника“ АД, с. Извор.

Remove ads

История

Село Извор е средищно селище в Мраката, древно име на хубавия Радомирски край, многократно опожаряван през византийското и османското владичество. Дълго време този район е потъвал в мрак и пълно безмълвие. В началото на XIV век, през Второто българско царство, отношенията между Сърбия и България рязко се влошават. Цар Михаил Шишман заточва жена си Ана Неда, сестра на сръбския крал Стефан Дечански, и между тях започва безсмислена война. В нея загива и самият Шишман. Част от Мраката е завладяна и войната завършва с подписването на мирен договор на 02.08.1330 г. в крепостта Извор, която става и гранична крепост между България и Сърбия. Село Извор се споменава в турски регистър от 1479 г. Около 1860 г. е основано килийно училище. През 1955 г. към селото са присъединени с. Търновец (отбелязано в турски документи от 1576 г., като Търнилофча, Търниловец) и с. Канджулица, сега гара „Александър Димитров“, през 1957 г. Териториално към селото принадлежат и вилна зона „Извор“, махала „Пириница“ и махала „Хладни клисури“. До 1971 г. селото е център на селищна система.

Remove ads

Религии

Цялото население е съставено от православни християни. В селото има манастир, който се казва „Св. св. Петър и Павел“ и се намира на 2 km над селото, в подножието на северните склонове на Конявска планина.

Кратка история на манастира „Св. св. Петър и Павел“ (старо име Св. Дух)

Кога е съграден манастирът, колко обитатели е имал и кога е разрушен, нищо се не знае. По разкопките личи, че е имало големи сгради с просторни дворове и много имоти, че всичко това е било заграбено и усвоено от един турчин и преобърнато на чифлик. До 1876 г. съществували развалини от този манастир, само източната част от храма, св. Олтар, личала неразрушена, другите сгради около него са унищожени и опустошени, неизвестно кога, от турците.

Съвременници от турското владичество разказват, че бегът забранявал на богомолците да посещават тая светиня, поругана от неверния агарянец.

В манастира са намерени плочи, които били разрушени. По-късно хората ги залепили и те били на старобългарски, но ги превели на български и сега са в манастира.

В манастира се пази каменна плоча с надпис, счупена на две части. Надписът съобщава, че манастирът е възобновен в чест на 10 години от Руско-турската освободителна война от жител на село Търновец (в днешно време махала в селото).

Обществени институции

  • Кметство с. Извор
  • Читалище „Отец Паисий“, разполагащо с библиотека, киносалон, зала за официални мероприятия.
  • Основно училище „Иван Вазов“
  • Поща
  • Селска здравна служба
  • Селскостопанска аптека
  • Ветеринарна лечебница

Културни и природни забележителности

  • Манастир „Св. св. Петър и Павел“, който се реставрира.
  • Църква „Св. Троица“, построена през 1860 г., със стенописи.
  • В местността „Градище“ (развалини от тракийско селище) и пещера „Градището“ – с. Извор (с дължина 31 m).
  • Читалище „отец Паисий“, основано през 1927 г. Развива активна дейност. Детски фолклорен ансамбъл „Изворче“, сурвакарска група.
  • ОУ „Иван Вазов“ – училището съществува от 1861 г.
  • Чешми с корита в местностите „Въртешките“, „Влашки извор“, „Изворието“.
  • Хижа „Момин кладенец“ на 4 km от селото. Леглова база и хижар.
  • Хижа „Ведрица“ на 12 km от селото и 8 km от хижа „Момин кладенец“. Намира се в защитена вековна гора – местността „Колош“. Там се намира растението ведрица (Fritilaria tenella L.), чието име носи хижата. Посещението на хижата става след предварителна заявка.
  • Природна забележителност „Янкьовец“ (находище на диви божури и вековна дъбова гора) – 1:45 ч. от хижа „Момин кладенец“.
  • Язовир „Извор“ на р. Косматица е частен и не може да се практикува риболов
  • До язовира се намира лесопарк „Дружба“, на 1 km северозападно от с. Извор. Намира се на пътя София-Кюстендил-Скопие. Подходящ е за риболов. Зарибен е с бяла риба, мряна, скобар, клен и други сладководни риби. Посетителите на язовира могат да получат храна в хан „Хладни клисури“ и механа „Рибарска среща“, които се намират до шосето.
  • Връх Колош (1314 m), най-високият върх на Колош планина, която е част от Конявско-Милевската планинска група. Намира се на 2:30 ч. от хижа „Момин кладенец“. При ясно време се открива панорамен изглед към планините Рила, Витоша, Голобърдо, Любаш планина и първенеца на Конявска планина – връх Виден (1487 m).
Remove ads

Редовни събития

Thumb
Партизански паметник в центъра на Извор
  • Ежегодно сурвакане на Васильовден по стар стил.
  • Второюнски събор.
  • Отбелязва се историческата дата 9 септември.
  • Отбелязва се Петровден с литургия на манастира,
  • Ежегодно празнуване на Великден с литургия в църквата „Св. Троица“ и празник на площада на селото

Личности

  • Хайдут Миленко, боен съратник на небезизвестния Ильо войвода, жив изгорен от турците в съседното село Кленовик.
  • Борис Бумбаров (1896 – 1959), български политик, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията
  • Борис Манов (1922 – 2009), български партизанин, генерал-майор
  • Владимир Рангелов (1920 - 2010), дългогодишен председател на Българска Шахматна Федерация, международен съдия по шахмат, председател на комитет по жилищно строителство на ООН, главен архитект на гр Пловдив
Remove ads

Литература

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads