Източна Англия (кралство)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Кралството на Източните англи (на староанглийски:Ēast Engla Rīce; на латински: Regnum Orientalium Anglorum), е ранносредновековна монархия на англите, заемаща територията на днешните графства Норфолк и Съфолк източно от Фенските блата. Кралството възниква с англо-саксонското установяване в Британия и се управлява от Вуфингите (вълчи синове[1]) докато не е завладяно от Мерсия през 794. Източна Англия е завоювана от даните през 869 и попада в Данелоо, докато Едуард Стари не я покорява и включва в Кралство Англия като съставно графство през 918.
Според Беда и неговата Англосаксонска хроника източните англи, мерсийците и нортумбрийците произхождат от района на Ангелн в днешна Германия.[os 1][eek 1] Те говорят староанглийски език, като явно Източна Англия е мястото, където се е зародил английския език[2]. Англите се настаняват в териториите на ицените и римското средище Вента Иценорум, близо до днешния Кайстор Сейнт Едмънд.[1] Основоположник на управляващата източноанглийска династия е Вуфа[eek 2]. Редвалд е първият Вуфинг, покръстен в християнската религия, макар и да запазва всички езически ритуали. Най-вероятно известното корабно погребение в Сътън Ху принадлежи именно на Редвалд Вуфинг. Наследниците му загиват в битки с Мерсия, но източноанглийският епископ на Домок Феликс Бургундски успява да укрепи християнството в кралството[os 2].[os 3]. Сходството между археологическите находки в Сътън Ху и Вендел, Швеция допуска заключението, че Вуфингите са наследници на владетели от Източна Скандинавия[3] Кралството граничи на североизток със Северно море и с Есекс на юг, а на запад е агресивния съсед Мерсия [aeac 1]. Според историческият извор Tribal Hidage площта на Източна Англия възлиза на 30000 хайда[eek 3]. Поради ерозия на блатистия терен почвите в района са предимно алувиални, а плавателността на реките и естуарът са затруднени от тиня и пясъчна коса. [aeac 2]
През 794 Офа Пибинг екзекутира последния източноанглийски крал Етелберт II и Мерсия поема властта над кралството за следващия четвърт век.[mercia 1] Източните англи въстават през 825, но без траен успех, защото канят Егбърт Уесекски за протектор.[mercia 2] През 865 Източна Англия е завладяна и става плацдарм на Езическата армия на викингите [eek 4][4][1][rga 1][5][6], а към 880 Гутрум секат монети в този район и воюват с Уесекс[7] През 917 няколко последователни поражения на викингите водят до загубата на Нортхямптън и Хънтингдън. Датският източноанглийски крал е убит в Темпсфорд и въпреки отвъдморските подкрепления Дейнлоо губи Кеймбридж. С това Едуард Стари прекъсва викингското владичество над Източна Англия.[ase 1]
Източна Англия се споменава и в History of the English People, Historia Brittonum, Life of Foillan, Liber Eliensis, Historia Anglorum, Flores Historiarum.
Remove ads
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads