Източни железници

Chemins de fer Orientaux (в превод от френски: „Източни железници“) е концесионна компания за построяване и експлоатация на железопътни линии в европейската част на Османската империя, съществувала между 1870 и 1937 г. Основана е съгласно договор, сключен между османското правителство и барон М. фон Хирш през 1869 г. (ревизиран през 1872 година).

Chemins de fer Orientaux Betriebsgesellschaft der Orientalischen Eisenbahnen, Ottomanische Aktien-Gesellschaft
Гара Караагач в Одрин, построена от компанията през 1873 г., която вече не се използва
Тип	железопътна компания
Индустрия	железопътен транспорт
Приемник	Български държавни железници, Турски държавни железници, Сръбски държавни железници, Гръцки държавни железници, Австрийски южни железници, Френско-гръцки железници
Основаване	1870
Основател	барон М. фон Хирш
Закриване	1937
Седалище	Париж (1869 – 1878) Виена (1878 – 1912) Истанбул (1912 – 1937)
Chemins de fer Orientaux в Общомедия

Барон Хирш

През 1870 – 1874 г. са пуснати в експлоатация:

• железопътна линия Цариград – Гара Бельово (дн. в гр. Белово) – с разклонения от Одрин за Дедеагач и от Търново Сеймен (Симеоновград) за Ямбол, и
• железопътна линия Солун – Скопие – Митровица.

Значителна част от железниците са построени в българските земи; използва се широко безплатният ангариен труд на българското население. Допринасят за икономическото развитие в южнобългарските земи, ускоряват развитието на стоково-паричните отношения. Компанията поддържа високи превозни тарифи за стоковия и пътническия транспорт, което ѝ осигурява големи печалби, при бавен и несигурен трафик и остър недостиг на вагони през лятото.

Развитие на железопътните линии на компанията по години

След Освобождението по силата на Берлинския договор от 1878 година (чл. 10 за Княжество България и чл. 21 за Източна Румелия) България е натоварена със задълженията на Високата порта по отношение на компанията.

Към 1890-те години железниците постепенно преминават към австрийско-германски банков синдикат с капиталово участие и на швейцарски, английски, френски и др. банки. Българското правителство прави опити за изменение на тарифната политика на Източните железници, която е във вреда на икономическите интереси на България, и за откупуване на железниците в българска територия, но компанията се противопоставя.

През 1897 година българското правителство започва строеж на успоредна българска линия от Саранбей (дн. Септември) през Нова Загора за връзка с линията Ямбол-Бургас, но е принудено да я спре и през 1899 година отдава на компанията построения участък Чирпан – Нова Загора (80 km) за експлоатация за 25 г.

Компанията запазва собствеността и правата си в страната до провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. Възползвайки се от стачката на железопътния персонал от 6 – 9 септември 1908 г., правителството на Александър Малинов иззема линиите на компанията на българска територия и ги обявява за български. С българско-турския протокол от 1909 година и споразумението между българското правителство и компанията (13 юни 1909) се урежда въпросът за откупуването на линиите на българска територия (309,6 km) за 43 294 347 златни лв. (около 820 млн. евро^[1]), от които 2 111 978 лв. – за инвентар и наем. Дългът на България към компанията е оформен с руско-турския протокол (1909) и руско-българския протокол (1909)^{[2] [3]}.