Информация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Информацията (от латински: informatio – разяснение, изложение, осведоменост) е понятие, свързано с обективното свойство на материалните обекти и явления (процеси) да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез взаимодействия и да се запечатват в тяхната структура. [1]. Информацията представлява налично, използваемо знание, но не съществува единна дефиниция, а има сравнително широк кръг от значения в различните области на знанието.[2].
Информацията е едно от общите понятия, свързани с материята като философско понятие. Информацията съществува във всеки материален обект като многообразие на неговите състояния и може да се създава, унищожава, предава, приема, съхранява и обработва. Съществуването на информацията като обективно свойство на материята произтича от нейните фундаментални свойства – структурност, непрекъснато изменение (движение) и взаимодействие между материалните обекти.
В по-тесния технически смисъл информацията е подредена редица от символи – данни. Те са обект на изследване от информатиката. Информационните технологии са дял на техниката, чиято основна задача е автоматизиране и систематизиране на работата с информация с помощта на изчислителна техника (компютри).
Терминът „информация“ е тясно свързан с понятия като комуникация, система за управление, образование, значение, стимул, възприятие.
Remove ads
Класификация
Информацията може да се класифицира по различни критерии.
- Начин на получаване
- Отразена – информация, която хората възприемат чрез сетивата си, обработват я в съзнанието си, като използват собствените си умствени възможности. Тя е субективна и не може да е достъпна непосредствено за други лица.
- Материализирана – информация, представена върху материални (физически) носители. Може да се използва от всеки индивид. Тя е предмет на информатиката. В зависимост от материалната форма на носителя, информацията бива два основни вида:
С вида на информацията е свързан изборът на начин за представянето ѝ (кодиране). Сама по себе си информацията не е материална, а като свойство на материята съществува на материални носители във вид на кодове.
- Вид възприятие
- Визуална – възприема се с органите на зрението.
- Слухова – възприема се с органите на слуха.
- Тактилна – възприема се с тактилни рецептори.
- Обонятелна – възприема се с рецептори за обоняние.
- Вкусова – възприема се с рецептори за вкус.
- Форма на представяне
- Текстова – предава се във вид на символи, предназначени да предават езика.
- Числова – във вид на цифри и знаци за математически действия.
- Графична – във вид на изображения, предмети, графики.
- Звукова – устна или във вид на запис, предназначени да предават езика.
- Предназначение
- Масова – съдържа тривиални сведения и оперира с набор от понятия, разбираеми за по-голямата част от социума.
- Специална – съдържа специфичен набор от понятия и предава сведения, които може и да не са разбираеми за по-голямата част от социума, но са необходими и понятни в рамките на тясна социална група, където дадената информация се използва.
- Лична – набор от сведения от личен характер.
Remove ads
Кодиране на информацията
Кодирането представлява система на подреждане на дадени знаци или други средства за действия с информацията. Например различните азбуки, състоящи се от букви, образуват думи (код от букви), а те изречения, които представляват съобщения. Друг пример е музиката, която се записва с ноти.
При изчислителните машини, апарати и средства се използва най-често система за кодиране, съответна на бройна система. В зависимост от бройната система тя може да е:
Единична – код от 1 (безсмислена за кодиране, защото не е възможно да се предаде съобщение с код от единствен символ!);
Двоична – 0 и 1 (информация 1 бит на символ – Да /Не, има сигнал/няма сигнал, присъща на всички съвременни дигитални устройства);
Троична – 0, 1, 2 (пример е Морзовата азбука – тире, точка, интервал);
...
N бройна система – 0, 1, 2,..., (N-1).
Remove ads
Съхраняване и обработване на информацията
Представлява кодиране на информацията като данни и съответно промяната ѝ чрез аритметично или друго подобно действие като: съкращаване, разширяване, събиране, изваждане, прибавяне, умножаване или друг възможен процес на обработване.
Компютрите използват за тази цел предимно двоичната бройна система, която представлява двоичен код (бинарен) от 1 и 0 (заемат определено място и позиция при кодирането), който се нарича бит и е най-малката единица информация:
1 бит кодира две стойности 1 или 0 („да“ или „не“).
2 бита кодира четири стойности 00, 01, 10, 11.
3 бита кодира осем стойности 000, 001, 010, 011, 100, 101, 110, 111.
...
x бита кодира 2x различни стойности.
Превръщането или записването на дадена информация в цифров вид с числа, се разлага на двоичен код, като нечетните числа се делят на 2 и остатъците 1 или 0 се записват като част от кода.
Пример:
Жълт цвят = 14
14:2=7+0 – > 0
7:2=3+1 – > 1
3:2=1+1 – > 1
1=1 => бинарен код от 1110
За да се подобри процеса на работа с битовете е въведена нова единица – байт като:
1 байт = 8 бита = 0000 0000, 0000 0001,.., 1111 1111 => 256 (28) различни стойности.
2 байта = 16 бита = 0000 0000 0000 0000,.., 1111 1111 1111 1111 => 65 536 (216) различни стойности
...
x байта = 8.x бита = x(0000 0000) => 28x стойности
Битовете могат да бъдат включени =1 или изключени =0 и заемат определено място и позиция в него.
Теория на информацията
Теорията на информацията е клон на приложната математика и електротехниката, занимаващ се с количественото измерване на информацията. Нейното начало е поставено в средата на 20 век от американския инженер Клод Шанън, който се опитва да установи фундаменталните ограничения в обработката на сигнали и надеждността на съхраняването и предаването на данни.
През следващите години теорията на информацията намира приложение и в много други области, като статистическите изводи, обработката на естествени езици, криптографията, невробиологията,[3] теорията на еволюцията[4] и функциите на молекулярните кодове,[5] термодинамиката,[6] анализа на данни.[7]
Основна мярка за информация в теорията на информацията е ентропията на Шанън, обикновено изразявана със средния брой битове, необходими за нейното съхранение или предаване. Ентропията оценява несигурността, свързана с предвиждането на стойността на случайна величина. Например, описването на изхода от хвърляне на монета (два равновероятни резултата) съдържа по-малко информация (има по-ниска ентропия) от описването на изхода от хвърляне на зар (шест равновероятни резултата).
Remove ads
Информационно общество
Информацията и знанията в съвременното общество се превръщат в основни продукти и определят характера на развитието на цивилизацията. Затова и съвременният етап на развитие на човечеството се нарича информационно общество. В него доминираща роля играят информационно-комуникационните технологии (ИКТ). Характерни са следните особености:
- засилване на ролята на информацията в живота на обществото;
- нараства броят на заетите в информационните технологии, комуникациите и в производството, както и делът на информационни продукти и услуги в БВП;
- нараства проникването на телефони, радио, телевизия, Интернет;
- нараства влиянието на средствата за масова информация;
- като част от глобализацията се създава глобално информационно пространство, осигуряващо на хората по-ефективно взаимодействие и лесен достъп до световните информационни ресурси.
Remove ads
Структура и значение
Съществуват четири етапа, под които днес се разглежда понятието информация:
- Code
- Syntax
- Semantik
- Pragmatik
Документация и ред
Вилхелм Гаус пише в произведението си Dokumentations-und Ordnungslehre (1995), че информацията може да се разглежда под различни аспекти.
- structure approach
- knowledge approach
- signal approach
- message approach
- meaning approach
- effect approach
- process approach
Вижте също
Бележки
Литература
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads