Ислямофобия

Ислямофобията е страх, омраза или предразсъдъци към исляма и към хората, които изповядват тази религия - мюсюлманите. Произхода на термина може да се проследи до 80-те^[1] или 90-те^[2] години на 20 век, макар че истински популярен в разговорната реч става след атентатите от 11 септември 2001.^[3][4] Кофи Анан, генерален секретар на ООН, заявява на конференция на организацията през 2004 г.: „Когато света е принуден да създаде нова дума, за да означи широко разпространения предразсъдък, това развитие е тъжно и тревожно. Такъв е случая с ислямофобията.“^[2][5]

Анджа Рудигер, изпълнителен координатор на Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията, твърди че вече е неприемливо да се използва цвета на кожата като атрибут за оразличаване на хората и че религията и културата са се превърнали в „маркери за привидно „естествените“ начини за защита.“ Според нея исляма е „новият „друг“...“^[6][7]

Британският тръст „Runnymede“ описвя ислямофобията през 1997 г. като становище, че исляма няма ценности в сравнение с други култури; че е по-„нисш“ от западния свят; че е по-скоро проповядваща насилие политическа идеология, отколкото религия; че критиката му към запада е несъстоятелна; че дискриминативните практики срещу мюсюлмани са оправдани.^[8]

Американският писател Стивън Шуорц, директор на Център за ислямски плурализъм, предупреждава за реалната тенденция към обвиняване на всички опоненти на ислямския радикализъм в ислямофобия, но отбелязва феномена като безспорно реален. Той дефинира термина като цялостно заклеймяване на исляма и историята му като екстремистки; отричане съществуването на умерено мюсюлманско мнозинство; определянето на самия ислям като световен проблем; посочване на мюсюлманите като безспорни виновници във всеки конфликт в който са страна; и подбуждане към война с исляма като цяло.^[9]

Британският писател и академик Кенан Малик критикува концепцията за ислямофобията, наричайки я „мит“. Малик твърди, че тя бърка дискриминацията срещу мюсюлманите с критиката към исляма и се използва, за да приглуши критиката към религията, включително мюсюлманската такава, отправена от потенциални религиозни реформатори.^[10] Писателят Салман Рушди е сред подписалите се под декларация през март 2006, наричаща ислямофобията „окаяна концепция бъркаща критиката към исляма като религия и стигматизацията на онези, които вярват в нея.“^[11] Философът Робърт Редекер коментира, че историята на термина показва, че думата ислямофобия е създадена от съзнателното усилие да се заглуши критиката към ислямските практики, в частност апартейда на жените.^[12]