Ифигения в Авлида (опера)

„Ифигѐния в Авлѝда“ (на френски: Iphigénie en Aulide) е опера от Кристоф Глук — първата творба на композитора, написана специално за парижка сцена. Либретото е написано от Льобланк дю Руле и е базирано върху трагедията на Жан Расин „Ифигения“. Премиерата на операта „Ифигения в Авлида“ се е състояла в Парижката опера на 19 април 1774 г.

Ифигения в Авлида
Композитор	Кристоф Глук
Либретист	Льобланк дю Руле
Основа	„Ифигения“ от Жан Расин
Премиера	19 април 1774 г.
Ифигения в Авлида в Общомедия

На същата тема и със същото заглавие през 1787 г. опера пише и Николо Дзингарели. Либретист е Фердинандо Морети, а премиерата е на 27 януари 1787 в Ла Скала, Милано.^[1]

През 1847 г. Рихард Вагнер представя пред двора в Дрезден преработен вариант на операта на Глук. Във версията на Вагнер операта има различен завършек и няколко допълнителни сцени.

Роли

Роля	Глас	Актьори, участвали в премиерата на операта:
Агамемнон, цар на Микена	бас-баритон	Анри Лариве
Клитемнестра, съпруга на Агамемнон	сопрано	Дю План
Ифигения, дъщеря на Агамемнон и Клитемнестра	сопрано	Софи Арнул
Ахил, древногръцки герой	тенор	Жозеф Льогрос
Патрокъл	бас
Калхант, върховен жрец	бас
Аркад	бас
Богинята Диана	сопрано
жреци, хора

Резюме

Въховният жрец Калхант предава желанието на богинята Диана Агамемнон да принесе в жертва дъщеря си Ифигения, ако желае попътен вятър за корабите си, с които царят трябва да потегли на поход срещу Троя. В операта Агамемнон се измъчва с трудния избор между живота на дъщеря си и успеха на начинанията си.

Царят привиква дъщеря си в Авлида – пристанището, в което са събрани гръцките кораби, под предлог, че ще я омъжи за героя Ахил. Внезапно обаче царят е обзет от колебание и нарежда на Аркад да върне дъщеря му вкъщи с обяснението, че Ахил е бил нелоялен. Междувременно Аркад вече е разкрил на Ахил плановете на Агамемнон и Ахил се опитва да спаси Ифигения от жертвоприношение.

Но народът настоява царят да изпълни желанието на богинята. В този момент Ифигения се предава на съдбата си и сама предлага живота си, за да се успокоят хората. Изненадващо Калхант съобщава, че богинята е променила желанието си за жертвоприношението. Операта завършва с появата на богинята Диана, която благославя брака на Ифигения и Ахил и отпътуването на Агамемнон, с което сюжетът на операта на Глук коренно се отличава от оригиналната развръзка на древногръцкия мит, където Ифигения е пренесена в жертва.