Йеремия II Константинополски

Йеремия II Константинополски или Йеремия II Транос (на гръцки: Πατριάρχης Ιερεμίας Β΄ Τρανός) e Вселенски патриарх на три пъти (1572 – 1579), (1580 – 1584) и (1587 – 1595), т.е. до смъртта си, като първия път застъпва в края на управлението на Селим II и е почти изцяло при Мурад III. Предходно е митрополит на Лариса, т.е. на най-древния гръцки диоцез. ^[1]

Йеремия II Ιερεμίας Β΄
лариски митрополит и вселенски патриарх
Роден	1536 г. Анхиало, Османска империя
Починал	1595 г. (59 г.) Константинопол, Османска империя
Религия	православие
Йеремия II в Общомедия

Биография

Йеремия II се превръща във фаворит на Михаил Кантакузин Шейтаноглу за вселенския трон, от който измества българина Митрофан III Константинополски. По всяка вероятност е роднина на архонта на Константинопол, макар за това да няма запазени преки свидетелства, а само податки. Изключително добре образован и начетен, с произход от стария анхиалоски род Транос. Ученик на най-авторитетните за времето пастори – Леонардо Миндониос, Доротей Монемвасийски, Арсений Еласонски (и Търновски), Теофан Елеавулкос и Дамаскин Студит.^[2]

Бъдещият вселенски патриарх се замонашава в Созопол, в патриаршеския манастир „Свети Йоан Предтеча“ на остров Свети Иван. През 1568/69 г. е избран за митрополит на Лариса.

На 5 май 1572 г., понеделник, след Неделята на Самарянката, Йеремия е избран за вселенски патриарх. На 15 май 1572 г., Възнесение Христово, новият патриарх отслужва първата си Света литургия в църквата „Света Богородица Памакаристос“. Съборният патриаршески храм по него време е ремонтиран за последно по време на понтифакта на Йеремия, със средства събрани по време на патриаршестването. През 1575 г. получава от Стефан Герлах превод на гръцки на Аугсбургското изповедание, а през юни 1576 г. връща на лутераните в Тюбинген пространен, дружелюбен и приятелски отговор, с който един по един отхвърля всеки пункт от това лутеранско изповедание. Патриаршеската кореспонденция с лутераните продължава до 1580 г., т.е. до след обесването на Михаил Кантакузин Шейтаноглу и убийството на Мехмед паша Соколович, но през следващите патриаршески години на престола, основната му цел е приобщаване чрез въздигане на Руската православна църква, като единствено възможен вековечен стожер на православието.

След като е свален с интриги от патриаршеския стол през 1584 г., патриарх Йеремия е заточен на остров Родос. Освободен и за трети път издигнат за патриарх с активната намеса на френския консул в Константинопол, в контекста на вековния френско-османски алианс. Освобождаването му е част от папския йезуитски план на Антонио Посевино за прехвърляне резиденцията на Вселенския патриарх от Константинопол в Лвов или Вилнюс, Жечпосполита, предвид готвената Брестка уния. Наместо уния патриарх Йеремия издейства въздигане в патриаршия на Руската православна църква, интронизирайки първият руски патриарх Йов на 26 януари 1589 г. в Успенския събор в Москва.

През 1590 г. свиква поместен събор в Константинопол на който е приета съборна грамота даваща право на избор на патриарх в Москва от събора на руското православно духовенство. Грамотата е подписана от патриарх Йеремия, патриарх Йоаким Антиохийски, патриарх Софроний Йерусалимски и още 81 православни йерарси и тържествено занесена в Москва от делегация начело с търновският митрополит Дионисий Рали.

Само два месеца след смъртта на Йеремия, в Рим е подписана Брестката уния (23 декември 1595 г.). Патриарх Йеремия е погребан в двора на църквата на манастира Света Богородица Камариотиса на остров Халки.^[3]

Догматични спорове

Посредством Стефан Герлах води кореспонденция по богословски въпроси с лутеранските теолози от Тюбинген и Филип Меланхтон. Римската курия следи диспута със загриженост, опасявайки се от сближаване на православни и лутерани, но Йеремия не дава повод за такова безпокойство с ерудицията си. Българският претендент за вселенския трон Митрофан, от своя страна, е бил предходно в Рим на аудиенция с папа Павел III, който пръв утвърждава ордена на йезуитите и папството даже предлага сближение с Константинопол, посредством приемането на Григорианския календар от Източната църква. В крайна сметка, поместен събор в столицата, под председателството на Йеремия, отхвърля това папско предложение, както и лутеранското, а Източната църква запазва равноотдалеченост от двете други водещи християнски конфесии. ^[4]

Йеремия е натоварен явно от своя опекун, под чиято егида е издигнат, с важна мисия и задача, а именно да признае Руската църква за патриаршия. Това се случва след негово пътуване до руските земи в началото на 1589 г., като с решение на Светия синод на Вселенската патриаршия от 12 февруари 1593 г. е признато патриаршеското достойнство на Руската православна църква, като киевския митрополит започва да се титулова „Московски на цяла Русия“. ^[5] Църковната делегация която изпраща през 1591 г. Вселенската православна църква, за да връчи дарствената грамота на руския цар Фьодор Иванович за признаване на патриаршеския титул се води неслучайно и символно от търновския митрополит Дионисий Рали. ^[6] До днес Руската православна църква е пета в диптиха на мястото на Търновската патриаршия.