Йоаникий III Константинополски
патриарх From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Йоаникий III Константинополски (на гръцки: Ιωαννίκιος Γ΄) е епископ на Константинополската и Печката патриаршия. Той е печки патриарх (1739 – 1746), халкидонски митрополит (1747 – 1761) и патриарх на Константинопол (1761 – 1763).[1]
Remove ads
Биография
Роден е със светското име Йоан Караджа или Йоанис Карадзас (Ιωάννης Καρατζάς) около 1700 година[1] във фанариотското семейство Караджа.[2] Служи като втори патриаршески дякон и велик протосинкел на Вселенската патриаршия при патриарх Паисий II Константинополски (първа патриаршия 1726-1732). След това той служи като ръководител на общността „Благовещение Богородично“ в Егрикапъ в Цариград.[1]
На 11 април 1739 година, след сключването на Белградския мир, османският султан Махмуд I сваля печкия патриарх Арсений IV Йованович, избягал в Австро-Унгария, определя Йоаникий за печки патриарх и му изпраща съответния берат. През май 1739 година Йоаникий отива в Константинопол и след избирането му от Светия синод е ръкоположен за архиепископ на Печ.[1]
В началото на 1746 година подава оставка и става проедър на Нишката митрополия, като бератът е издаден на 18 март 1747 година. През септември 1747 година е избран за проедър на Халкидонската митрополия.[1]
На 26 март 1761 година Светият синод на Константинополската патриаршия го избира за вселенски патриарх. Йоаникий, за разлика от своя предшественик на вселенския трон Серафим, се отнася хладно и неблагосклонно към просвещенската дейност на Евгений Вулгарис, който е принуден да емигрира.[3]
На 21 май 1763 година, след възкачването на Екатерина Велика на власт в Русия, е принуден да подаде оставка и е заточен на Света гора. Преди октомври 1764 година той се завръща в Цариград.[1]
Умира на 20 септември 1793 година в Халкинския манастир „Свети Георги“ и е погребан в манастирската църква.[1]
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads