Йосиф Сърчаджиев
български актьор From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Йосиф Стефанов Сърчаджиев е български актьор [1], син на режисьора Стефан Сърчаджиев.
Remove ads
Биография
Роден е на 2 май 1945 г. в София[2] в семейството на режисьора Стефан Сърчаджиев и Анна Фаденхехт, дъщеря на юриста и политик Йосиф Фаденхехт.
През 1970 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Работил е в театрите в Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен (1970 – 1972), в СИФ (1972) и Драматичен театър „Крум Кюлявков“ Кюстендил (1973 – 1975). По-късно работи в Театър на Народната армия в София (1975 – 1995), Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас (1996-) и в Театър 199, където играе и поставя като режисьор „Госпожица Юлия“.
От 1984 г. е народен артист.
Член на Съюза на артистите в България и Съюза на българските филмови дейци (1973).
Член на Националния съвет за радио и телевизия (1997-).
През 2013 г. взима участие в българския сериал „Дървото на живота", излъчен по ТВ7.
Remove ads
Личен живот
През 2004 г. Сърчаджиев получава тежък инсулт, от който се възстановява в продължение на години.
Съпругата му е известната сценаристка Райна Томова, от която има дъщеря – Ана, и син – Пролетсин.[3] Има още една извънбрачна дъщеря – Александра Сърчаджиева (актриса) – от връзката му с Пепа Николова. Йосиф не поддържа отношения с Александра, твърдейки, че има една дъщеря – Ана – въпреки че ДНК тестът доказал, че Сърчаджиева му е дъщеря.
Remove ads
Награди и отличия
- Заслужил артист (1974).
- „Главна награда“ за филма „Черните ангели“ (Карлови Вари, Чехословакия, 1970).
- „Награда за мъжка роля“ на САБ (1980).
- „Наградата на София“ за (Благой) в постановката „Наградата“ от Драгомир Асенов (1981).
- „Награда на ЦК на ДКМС за мъжка роля“ за ролята на (Иванов) в „Иванов“ от Чехов, режисьор Иван Добчев
- „II награда за мъжка роля“ за ролята на (Лео) в „Глава втора“ от Нийл Саймън на преглед на камерните театри (1983).
- „Награда за мъжка роля“ на САБ за (Робът) в „Драг и робът“ от Никола Русев (1983).
- „I награда за мъжка роля“ на МНО за „Нощта на Детелина“ (1984).
- „II награда“ на прегледа на историческата драма (Велико Търново, 1985).
- „I награда за мъжка роля“ на САБ за пиесата „Господин Пунтила и неговия слуга Мати“ (1987).
- Медал „За заслуги“ към БНА за участие във филма „Хан Аспарух“ (1981).
- Медал „За заслуги“ към МНО (1985).
- Награда Аскеер за главна мъжка роля (1997).
- „Награда за мъжка роля“ за (Крал Беранже I) в „Кралят умира“ от Йожен Йонеско на Благоевградски театрални празници.
- Награда Аскеер „за цялостен принос в театралното изкуство“ (2010).
Театрални роли
- „Краят на играта“ (Самюел Бекет) – Нак, Театър 199
- „Вишнева градина“ (Антон Чехов) – Петя Трофимов
- „Напразни усилия на любовта“ (Уилям Шекспир) – кралят
- „Албена“ (Йордан Йовков)
- „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир)
- „Макбет“ (Уилям Шекспир) – Макдъф
- „Господин Пунтила и неговия слуга Мати“ (Бертолт Брехт)
- „Нощта на детелината“ (Любомир Чолаков) – Заро Детелината
- „Наградата“ (Драгомир Асенов)
- „Иванов“ (Антон Чехов)
- „Драг и робът“ (Никола Русев)
- „Глава втора“ (Нийл Саймън)
- „Кралят умира“ (Йожен Йонеско)
- „Дъждът“ (Борис Априлов) – Ерик, Театър 199
Remove ads
Телевизионен театър
- „Почти семейна история“ (Дончо Цончев)
- „Каквото Господ не е помислял“ (1990) (П. Ю. Тодоров)
- „Театърът от времето на Нерон и Сенека“ (1990) (Едвард Радзински) – Нерон
- „Добро и ръце“ (1987) (Константин Дуфев)
- „Кучета“ (1985) (Николай Хайтов) – зоотехника
- „Свободно място във влака“ (1985) (от Стефан Стайчев) – Владимир
- „Чичовци“ (1984) (Иван Вазов), мюзикъл – Мироновски
- „Протокът съществува“ (1984) (Едмон Раблес)
- „Змейова сватба“ (1984) (от П. Ю. Тодоров, реж. Вили Цанков)
- „Музикален момент“ (1983) (Върбан Боров)
- „Дон Жуан или Любовта към геометрията“ (1983) (Макс Фриш)
- „Магелан“ (1981) (Еманюел Роблес)
- „Кръвта е по-гъста от водата“ (1981) (Фредерик Дар – Робер Осеин)
- „Арсеник и стара дантела“ (1980) (от Джоузеф Кесълринг, реж. Асен Траянов), 2 части
- „Роял „Безендорфер“ (1980)
- „Краят остава за вас“ (1979) (от Георги Данаилов, реж. Роксена Кирчева)
- „Емилия Галоти“ (Готхолд Ефраим Лесинг) (1978)
- „Над морското равнище“ (1977) (Иван Радоев)
- „Почти семейна история“ (1977) Дончо Цончев
- „Макбет“ (1977) (Уилям Шекспир) – 2 части
- „Стъклената менажерия“ (1977) (Тенеси Уилямс)
- „Чуждата жена и мъжът под кревата“ (сц. Асен Траянов по едноименния разказ на Фьодор Достоевски, реж. Мирослав Стоянов)
- „Убийство в библиотеката“ (1975) (Емил Брагински и Елдар Рязанов)
- „Лисичета“ (1975) (Лилиан Хелман)
- „Цилиндъра“ (1974) (Едуардо де Филипо)
- „Машинопсци“ (1974) (Мърей Шийзгал)
- „Тайната на младостта“ (1972) (Миклош Дярваш) – Шандор Пикити
Remove ads
Филмография
- „Ваш даскал Апостол“ (2006) – документален
- „Да избереш живота“ (2005) – документален
- „Симон, Авраам и Йосиф“ (1994) – документален
- „Да се превъплатиш в себе си“ (1984) – документален
Remove ads
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads