Калиница

Калиница или Ячкьой (на гръцки: Καλή, Кали, до 1927 година Καλλίνιτσα, Калиница^[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, част от дем Въртокоп в област Централна Македония.

Вижте пояснителната страница за други значения на Кали.

---

Калиница Καλή
— село —
Калиница 40.817706, 22.178219 Калиница Калиница
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Въртокоп
Географска област	Солунско поле
Надм. височина	40 m
Население	1222 души (2021 г.)

География

Селото е разположено на 40 m надморска височина в Солунското поле на 12 km източно от град Воден (Едеса) и западно от град Енидже Вардар (Яница), на брега на бившето Ениджевардарско езеро.^[2]

История

На 3,5 km северно от Калиница, на левия бряг на Мъгленица са развалините на античния град Мениида.^[3]

В Османската империя

Най-старата църква в Калиница е „Свети Атанасий“ от 1780 година, построена от местните жители и изгоряла в 1952 година, като на нейно място е построен сегашният нов храм.

В началото на XX век Калиница е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Калиница (Ячъ Кьой) живеят 140 българи и 700 турци.^[4]

Всичките жители на Калиница са под върховенството на Цариградската патриаршия – по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калиница Ячкьой (Kalinitza Yatch-Keuy) има 176 българи патриаршисти гъркомани.^[5]

В Гърция

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Калиница остава в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Калиница има 25 къщи славяни християни, 100 къщи турци и 25 къщи цигани мюсюлмани.^[6]

Турското население се изселва в Турция и в селото са заселени гърци бежанци^[2] от цариградския квартал Мармара, Източна Тракия и галиполското село Ангелохори.^[7] В 1927 година селото е прекръстено на Кали. В 1928 година Калиница е представено като чисто бежанско с 200 бежански семейства и 814 души бежанци.^[8] Според Тодор Симовски селото е смесено местно-бежанско, като мнозинството са бежанци.^[2]

Селото е богато. Произвежда предимно жито, памук, сусам, овошки, като частично е развито и краварството.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Калиница на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Пилит оба[9]	Πιλίτοβα	Пулия	Πουλιά[10]	местност на ЮИ от Калиница[9]
Орта оба[9]	Ορτάσβο	Неротопос	Νερότοπος[10]	местност на Ю от Калиница[9]
Дидирова[9]	Ντιντίροβα	Констандина	Κωνσταντίνα[10]	река на СИ от Калиница[9]
Мъгленица[9]	Μογλενίτσας	Потамос	Ποταμός[10]	река, приток на Бистрица[9]
Тепе Терласи[9]	Τεπέ Τερλασὶ	Ипсома	Ύψωμα[10]	възвишение в Паяк на С от Калиница (219,4 m)[9]
Развала[9]	Ράσβαλα	Халасмата	Χαλάσματα[10]	местност на Ю и на И от Бабяни[9]
Зерянка[9]	Σερνίκι	Пиксария	Πηξάρια[10]	река С и И от Бабяни[9]
Раджа бърдо[9]	Ράντζα Μποϋρδε	Аясма	Άγιασμα[10]	връх в Паяк на СИ от Калиница[9]
Цървена бара[9]	Τσαρβένα Μπάρα	Кокиновуркос	Κοκκινόβουρκος[10]	местност в Паяк на СИ от Калиница и Бабяни[9]
Църквичка[9]	Τσαρκφίσκι	Еклисаки	Έκκλησάκι[10]	връх в Паяк на СИ от Калиница и Бабяни (1533 m)[9]
Краня[9]	Κράνια	Краниес	Κρανιές[10]	река на С от Бабяни[9]

До 2011 година Калиница е център на самостоятелен дем Мениида.

На централния площад е църквата „Въздвижение на Светия кръст“, а извън селото църквата „Свети Георги“.

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1073[2]	1207[2]	1017[2]	1206[2]	1206[2]	1319[2]	1454[2]	1510[2]	1463[2]	1684	1378	1222