Калипетрово

Калипѐтрово е село в Североизточна България, община Силистра, област Силистра. То е второто по брой на жителите село в област Силистра след село Айдемир.

Калипетрово
Калипетрово 44.086106, 27.250477 Калипетрово
Общи данни
Население	3203 души[1] (31 декември 2024 г.) 65,9 души/km²
Землище	48,574 km²
Надм. височина	85 m
Пощ. код	7539
Тел. код	08624
МПС код	СС
ЕКАТТЕ	41143
Администрация
Държава	България
Област	Силистра
Община    – кмет	Силистра Александър Сабанов (безпартиен; 2023)
Кметство    – кмет	Никола Узунов
Калипетрово в Общомедия

География

Селото се намира в източната част на Дунавската хълмиста равнина, в Южна Добруджа, южно от долината на река Дунав, на около 2 – 3 km на юг от град Силистра. Надморската височина в центъра на Калипетрово при сградата на кметството, разположено в равния терен на източната част на селото, е около 131 m и намалява до 50 – 60 m на запад-северозапад в раздвижения височинно терен на западната част. Климатът е умереноконтинентален. Почвите в землището му са черноземни.^[2]

Калипетрово има пътни връзки на север със Силистра, на югоизток през град Добрич с град Балчик, на юг с град Шумен, на запад през село Айдемир и град Тутракан с град Русе. Селото има редовна автобусна връзка с областния град.

През западния край на Калипетрово минава неелектрифицираната железопътна линия Самуил – Силистра, на която за селото има спирка.

Землището на село Калипетрово граничи със землищата на: град Силистра на север и изток; село Българка на югоизток; село Ценович на юг; селата Бабук и Полковник Ламбриново на югозапад, село Айдемир на запад.^[3]

Южно от село Калипетрово, в местността Сакаджийка има микроязовир (поземлен имот с кадастрален идентификатор 41143.171.21).^[4]

Етническият състав на населението на село Калипетрово по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:^[5]

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	4266	100
Българи	2776	65,07
Турци	516	12,10
Цигани	333	7,81
Други	10	0,23
Не се самоопределят	6	0,14
Не отговорили	625	14,65

Към 15 юни 2025 г. в село Калипетрово има регистрирани: 4241 души по постоянен адрес; 4074 души по настоящ адрес; 3725 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.^[6]

Числеността на населението на село Калипетрово по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:^[7]

Година на преброяване Численост 1934 3500 1946 3452 1956 3675 1965 3739 1985 5648 1992 6261 2001 5361 2011 4266 2021 3548

Името му идва от „Кали Петър“, което в превод означава „Хубав Петър“.

История

След Освобождението Калипетрово е отбелязано като градец (градче). Селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. По силата на Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г.^[2] До 1942 г. селото се нарича Калипетрово. Преименувано е от Калипетрово на Петрово през 1942 г. и на Станчево – през 1951 г.; през 1955 г. към Станчево (Калипетрово) е присъединено село Ново Петрово; възстановено е старото име Калипетрово през 1956 г.; селото е слято през 1970 г. с град Силистра; отделено е от Силистра през 1976 г.^[8][9]

В селото са открити тракийски бронзов шлем-маска и други археологически находки от римската епоха. През 1934 г. е намерено съкровище, съдържащо византийски монети и накити от 11-12 век, които се съхраняват в Румъния.^[2]

Сведения за селото има от 1546 г. През османския период селото е войнушко. В османотурски регистри от 1792 г. е записано с името Калупетре. Първоначално е разположено в местността Юртлук и е населено с гребенци^[10] (етнографска група); по-късно идват преселници от Айтоско, Провадийско и Шуменско.^[2]

В селото е имало килийно училище; през 1850 г. учителят Рашко И. Блъсков открива взаимно училище с около 40 ученици, построена е училищна сграда.^[2]

По време на борбите за национално освобождение е създаден революционен комитет, местният свещеник Христо Черковналиев (Шиков) укрива революционери емигранти, преминаващи във Влашко.^[2]

През 1853 г. Никола Икономов – Жеравненеца съобщава за село Калипетра, където вероятно получава от местното земеделско и бъчварско общество финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“^[11], като оставя сведения и за местните първенци.

През август 1855 г. „Цариградски вестник“ съобщава, че според получени в редакцията писма Калипетра е сред населените места, в които е регистрирано огнище на холера.^[12]

От 27 юни до 14 ноември 1917 г. издаваният в Бабадаг вестник „Добруджа“ издирва, съставя и публикува подробен поименен списък на отвлечените в Румъния добруджанци, разпространяван под името Мартиролог на добруджанските първенци. В тези списъци са запазени имената на 384 души, отвлечени от Калипетрово в Румънска Молдавия по време на Първата световна война.^[13]

Църквата в Калипетрово е построена изцяло с волни пожертвувания на местните жители през 1847 г., след ферман, издаден от султан Абдул Меджид I при посещението му в Силистра през 1847 г. Според тогавашните изисквания на османската власт, храмът е полувкопан в земята. Негови строители са дряновски майстори, а иконите са дело на тревненския зограф Досю Коев и неговите синове. Пред църквата има паметна плоча с имената на загиналите във войните жители на Калипетрово.^[14]

Училището в Калипетрово още през 1857 г. е наречено „Кирил и Методий“. При окупацията на Южна Добруджа през 1913 г. то е закрито, а през 1940 г. след подписването на Крайовската спогодба се възстановява като българско училище.^[15]

В Калипетрово действа до 2003 г. – когато е закрито, и създаденото през 1944 г. начално училище с име „Първи октомври“, от 1964 г. – „Рашко Блъсков“.^[16]

Читалище „Пробуда“ в село Калипетрово е основано през 1940 г. Към него е изградена библиотека и самодейни състави. Първи председател е Георги Стефанов Гроздев – учител в селото. Читалището се е помещавало в различни частни сгради до 1964 г., когато на 15.01.1965 г. се премества в собствена сграда. През 2010 г. е приет нов устав на читалището и то се преименува в Народно читалище „Пробуда – 1940“, село Калипетрово.^[17]

Религии

Снимка на камбанарията в селото, преди 1945 г.

В село Калипетрово се изповядва православно християнство и ислям.

Обществени институции

Село Калипетрово към 2025 г. е център на кметство Калипетрово.^[18][19]

В село Калипетрово към 2025 г. има:

• читалище „Пробуда - 1940“;
• действащо общинско основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“]];^[20]
• православна църква „Свети Димитрий“;^[21]
• няколко пенсионерски клуба;
• пощенска станция.^[22]

Културни и природни забележителности

Сборът – празникът на село Калипетрово, по стара традиция се празнува заедно с църковния празник на Свети Дух.

Близо до селото се намира местността „Орехова гора“, подходящо място за почивка и семейни излети. В близост до местността има няколко хижи с малки ресторантчета.

Североизточно от Калипетрово, в землището на град Силистра, се намира местността „Меджиди табия“, където има стара турска крепост, превърната в музей^[23], която е била арена на няколко руско-турски битки през 19 век и в една от които е участвал и Лев Толстой.

През септември 1979 г. в центъра на селото в голям двор с възрожденска жилищна постройка от първите десетилетия на XIX век е уреден Етнографски комплекс.^[2][24]

Редовни събития

Кукерски фестивал и събор на село Калипетрово на 12 юни.

Кръг от републиканския шампионат по автокрос.

„С песните на Васила Вълчева“ – регионален конкурс за изпълнители на народни песни.

Личности

Родени

• Васила Вълчева (1906 – 1981), изпълнителка на добруджански народни песни;
• Петьо Димитров – еколог и икономист, допринесъл за екологичното равновесие за селото;
• Кирил Еников (1912 – 1997), учен по почвознание и агрохимия, професор;
• Йордан Иванов – инженер лесовъд;
• Станко Димитров Каратонев (роден на 6 януари 1922 г., починал на 31.08.1985 г.) – известен строител, майстор и бригадир, участвал в строителството на много архитектурни забележителности в селото, като читалищната сграда, открита през 1964 г., новото училище „Кирил и Методий“, новото кметство и други. Много къщи от новото село също са строени от Станко Каратонев.
• Младен Николов – акордеонист;
• Хрусан Калчев (1853 – 1937), български опълченец;
• Никола Калипетровски, български учител и политик, кмет на Провадия, депутат в Учредителното събрание през 1879 година;
• Христо Черковналиев, най-ярката личност на селото през 19 век.

Други

Характерна и активна е читалищната дейност. В селото развиват дейност няколко пенсионерски клуба със своя самодейност и участие в различни фолклорни фестивали из България. Селото разполага и с футболен отбор, който всяка година е водещ в Силистренския регион.

За Калипетрово е характерна традиционната българска кухня. Калипетренци си падат малко червоугодници и обичат обилното ядене и пиенето на вино и ракия, собствено производство. Изобщо производството на последните две се е превърнало в общоселски спорт.

Калипетренци са великолепни танцьори на народни танци от Добруджанската фолклорна област, които те често изпълняват в местната механа „Добруджанска къща“.

На територията на селото и около него има редица предприятия и фирми, пряко свързани с развитието, както на Калипетрово, така и на областния център.

Външни препратки

• Карта на България
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-006. (Актуалност към 1970-те – 1980-те години.)
• Териториални промени на България според Букурещкия договор (1913 г.). Български територии в Южна Добруджа, присъединени към Румъния според Букурещкия договор от 1913 г.