Калоферска планина

Калоферска планина е планина в Средна Стара планина, най-висок дял на Стара планина, в областите Габрово, Ловеч, Пловдив и Стара Загора, между Троянска планина и Шипченска планина. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина.^[1]

Калоферска планина
Връх Ботев гледан от запад, от връх Кафадикилди
Местоположение на картата на България 42.718, 24.917
Общи данни
Местоположение	България Област Ловеч Област Пловдив Област Габрово област Стара Загора
Част от	Стара планина
Най-висок връх	Ботев
Надм. височина	2375,4 m
Подробна карта

Географско положение, граници, големина

Калоферска планина се издига в централната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 35 km и максимална ширина до 20 km. На запад долините на реките Черни Осъм и Стара река и седловина, висока (1950 m) я отделят от Троянска планина, а на изток долините на реките Росица и Лешница (ляв приток на Тунджа) и Химитлийския (Ясенския) проход (1210 m) – от Шипченска планина. На север Новоселската и Кръвенишката котловини я отделят от планинския Черновръшки рид, част от Средния Предбалкан. На юг се спуска стръмно към източната част на Карловската котловина и западната част на Казанлъшката котловина, а чрез планински праг Стражата, разположен между двете котловини се свързва със Сърнена Средна гора.^[1]

Върхове

Билото на планината на запад е остро, а на изток широко и равно, издигнато над 2000 м н.в. Най-висока точка е връх Ботев (2375,4 m), разположен в централната ѝ част, който е и най-висока точка на цялата Стара планина:^[1]

Име	Кота (m)
Ботев	2375,4
Малкият юмрук	2340,3
Голям Кадемлия (Триглав)	2276
Млечен чал	2254,7
Жълтец	2226,8
Параджика	2209
Голям Купен	2168,8
Юрушка грамада	2136,2
Малък Купен	2101
Голям Кръстец	2034
Костенурката	2034
Кочмара	1997,6

Климат и води

Южните ѝ склонове обърнати към Карловската и Казанлъшката котловина са стръмни, фацетирани и дълбоко разчленени от река Тунджа и десните ѝ притоци Тъжа и Габровница и левите притоци на река Стряма – Стара река и Бяла река. Южното ѝ подножие е запълнено с големи наносни конуси. Северният склон е дълбоко разчеленен от реките Росица и Видима и техните начални притоци.^[1]

Геоложки строеж

Калоферска планина има сложно геоложко устройство. Образувана е върху Централнобалканската антиклинала и Ботеввръшкия навлак. Северният склон е изграден от юрски варовици, пясъчници и мергели, а южният – от палеозойски кристалинни скали и гранити.^[1]

Почви

Почвите са сиви горски и планинско-ливадни.^[1]

Флора

Билото и високите части на южния склон са покрити с високопланинска тревна растителност и храсти. Във високопланинския район на Триглав расте еделвайс. Северните склонове над 700 – 800 м н.в. са обрасли с букови гори. Южните склонове в голямата си част са обезлесени и ерозирани, с отделни гори от бук, а в ниските части от горун, примесен с явор, шестил и храсталаци от келяв габър. В миналото са правеждани масови кампании за залесяване с иглолистни насаждения.^[1]

Защитени територии

Калоферска планина попада в границите на Национален парк „Централен Балкан“, в който се намират биосферните резервати „Джендема“ и „Стенето“.^[1]

Населени места

По южното подножие на планината са разположени градовете Карлово и Калофер и селата Васил Левски, Манолово и Тъжа, а по северното – град Априлци и селата Кръвеник, Табашка, Валевци и Угорелец.^[1]

Туризъм

• Интересни природни забележителности са водопадите Райското пръскало, Сучурум, Сухото пръскало и Видимското пръскало, Тъжанското ждрело и Пеещите скали.^[1]
• Северно от град Калофер, в долината на Бяла река е разположен Калоферски манастир „Рождество Богородично“.^[1]

Хижи

В Калоферската планина се намират следните хижи:^[1]

Име	Надморска Височина (m)	Действаща	Места	Ток	Вода
„Васил Левски“	1450	Да	70	Да	Да
„Рай“	1430	Да	120	Да	Да
„Тъжа“	1520	Да	50	Да	Да
„Мазалат“	1520	Да	56	Да	Да
„Хубавец“	980	Да	50	Да	Да
„Балкански рози“	1156	Да	30	Не	Да
„Равнец“		Да		Да	Да
„Плевен“	1504	Да	180	Да	Да
„Видима“		Да		Да	Да
„Русалка“	1130	Да	40	Да	Да
„Соколна“	1350	Да	43	Да	Да

Пътища

По цялото ѝ южно подножие, от град Карлово до село Габарево, на протежение от 34,5 km преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас, а успоредно на него и участък от трасето на Подбалканската жп линия София – Карлово – Бургас.^[1]

През средната част на планината, през Русалийския проход, от Калофер до Априлци, преминава участък от третокласен път № 607 от Държавната пътна мрежа Калофер – Априлци – Драшкова поляна. В участъка от река Тунджа до хижа „Тъжа“ пътят не е изграден и представлява горски (полски) път.^[1]

Вижте също

• Списък на планините в България

Топографска карта

• Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-50. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.