Камчия

река в България From Wikipedia, the free encyclopedia

Камчия
Remove ads

Ка̀мчия (в античността на латински: Panisus, Панисус, предишно име Тича) е река в Североизточна България, област Варна (общини Дългопол, Долни чифлик, Аврен), вливаща се в Черно море. Дължината ѝ е 46 km, а заедно с лявата съставяща я река Голяма Камчия, която е приета за нейно начало – 244,5 km[1] (8-о място по дължина в България). Камчия е най-голямата българска река, вливаща се в Черно море, като отводнява почти цялата Източна Стара планина и малка част от Дунавската равнина.

Thumb
Устието на реката
Вижте пояснителната страница за други значения на Камчия.
Бързи факти Общи сведения, Местоположение ...
Remove ads

География

Извор, течение, устие

Река Камчия се образува от сливането на реките Голяма Камчия (лява съставяща) и Луда Камчия (дясна съставяща) на 26 m н.в., до югозападния ъгъл на село Величково, община Дългопол. Протича в източна посока в широка долина между Авренското (Момино) плато на север и Камчийска планина на юг. По долината ѝ се прокарва границата между Дунавската равнина и Предбалкана. Приустиевите части на долината са блатисти и обрасли с лонгозни гори. Влива се в Черно море при курортния комплекс „Камчия“.

Басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на реката е 5357,6 km2, като на северозапад и север граничи с водосборните басейни на реките Русенски Лом и Провадийска река, на запад – с водосборния басейн на река Янтра, а на юг – с водосборните басейни на река Тунджа и реките Айтоска, Хаджийска, Двойница и Фъндъклийска, вливащи се директно в Черно море. Водосборният басейн на Камчия обхваща части на 6 области в България – южните части на Варненска и Шуменска области, най-северните части на Бургаска област, източната част на Търговищка област, североизточната част на Сливенска област и най-южните окрайнини на Разградска област.

Основни притоци (→ ляв приток, ← десен приток):

Thumb
Речна система на река Камчия

Хидрология

Река Камчия е с дъждовно-снежно подхранване, като максималният отток е през месеците февруари и март, а минималният – октомври. Средният годишен отток при село Гроздьово е 27,7 m3/s. В миналото при по-големи прииждания реката се е разливала и е заблатявала обширни площи по долината си. Сега цялото корито на Камчия (46 km) е коригирано с водозащитни диги, а заблатените участъци са отводнени. Поради малката денивелация от образуването до устието си, едва 26 m течението ѝ е бавно и мудно (среден наклон от 5,7 sm/km), а най-долното ѝ течение е „удавено“ от морските води.

Флора и фауна

В устието на реката се намира резерватът „Камчия“, с най-обширните лонгозни гори в България. Южно от устието на реката е и защитената местност „Камчийски пясъци“. „Удавеното“ устие на реката предлага идеални условия за пътуване с лодки и малки корабчета сред красивите и непроходими по суша лонгозни гори и чудесно място за риболов.

В реката обитават следните видове риби: бабушка, бяла мряна, змиорка, канален сом, каракуди, костур, кротушка, морунаж, платика, речен кефал, скобар, слънчева риба, сом, уклей, уклейка, червеноперка, черна мряна, шаран, щипок, щука и др.[2].

Remove ads

Стопанско значение

По самата река Камчия няма хидротехнически съоръжения, с изключение на водозащитните диги, но по нейните 2 съставящи я реки и притоците ѝ са изградени някои от най-големите язовири в България – „Тича“, „Камчия“ и „Цонево“, както и няколко десетки микроязовира, водите на които се използват за битово и промишлено водоснабдяване и за напояване на обширни територии обработваеми площи.

Видео от 2008 година
Remove ads

Селища

По течението на реката са разположени 5 села:

Други

На Камчия са наречени улици в кварталите „Христо Смирненски“ (Карта) и „Горубляне“ (Карта) в София.

Вижте също

Топографска карта

Източници

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 238 – 239.
  • Реки в България.

Външни препратки

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads