Таблицата на ранговете разграничава между граждански, военни и придворни чинове. От гражданските чинове, канцлерската длъжност бил най-високият чин. Най-често този чин се присъждал на министъра на външните работи. Ако министърът притежавал чин от 2-ри клас (действителен таен съветник), той можел да бъде титулован вицеканцлер.
Формата за титуловане (обръщение) на канцлера била: Ваше високопревъзходителство.
През цялата история на Руската империя е имало по-малко канцлери, отколкото управляващи монарси. По правило (с изключение на периода на Наполеоновите войни) в държавата е имало само един канцлер.
Между смъртта на един канцлер и назначаването на длъжност на нов канцлер не рядко са минавали години.
През последните 50 години от съществуването на монархията, с изключение на Александър Горчаков, този чин не е бил присъждан на никого другиго, но и не е бил официално премахнат. Последните си 35 години (след смъртта на Горчаков) Руската империя прекарва без канцлер.
(официално станал вицеканцлер през 1709 г., но като втори човек в Посолския приказ (Външно министерство) се издига още през 1704 г., където остава в тази си длъжност до 1723 г.)
Назначен е за канцлер през 1706 г. след смъртта на Головин. Едновременно е бил президент на Колегията повъншните работи.
Андрей Иванович Остерман
(от 1723 г. изпълнявал длъжността вицепрезидент на Колегията по Външните работи, през 1725 г. получил чин вицеканцлер, занимавал се с тази длъжност изцяло до 1741 г. и фактически ръководел цялата външна политика на империята)
Назначен е за канцлер веднага след преврата за свалянето на Бирон и едновременно с това е и министър в кабинета и президент на Колегията по външните работи (до 1742 г.).
Михаил Гаврилович Головкин
(син на канцлер от епохата на Петър I, заемал е длъжността вицеканцлер през 1741 г., бил е арестуван през Дворцовия преврат от 25 ноября 1741 г., изпратен е в изгнание)
Алексей Петрович Бестужев-Рюмин
(след преврата от 25 ноември 1741 г. става втория по важност човек в Колегията по външните работи, назначен е за вицеканцлер)
(през 1743 г. става втория по важност човек в Колегията по външните работи, през 1744 г. е назначен за вицеканцлер, става и вицепрезидент на Колегията)
Назначен за вицепрезидент от Елисавета Петровна през 1742 г., а през 1744 г. – за канцлер. Арестуван и лишен от този чин през 1758 г. по обвинение в узурпиране на императорската власт, изпратен в изгнание.
На 23 ноември 1758 г. той е произведен в чин на канцлер и президент на Колегията по външните работи. През 1763 г. е отстранен от поста си на президент на Колегията по външните работи и през 1765 г. е накаран да си подаде оставката.
Александър Михайлович Голицъйн
(назначен от Петър III за вицеканцлер и вицепрезидент на Колегията по външните работи (заповедта е подготвена още при Елисавета Петровна, но тя не може да я утвърди поради заболяване). Пенсионира се през 1775 г.)
(назначен за вицеканцлер на мястото на Безбородко, подава оставка през 1798 г. заради придворни интриги)
Заради старателната си работа в Колегията по външните работи той е назначен за канцлер и президент на колегията. Според една от версиите той получава този пост за това, че е изгорил завещанието на Екатерина II, която искала да отнеме престола от сина си Петър и да го завещае направо на внука си Александър. Той не го сторил и на трона се възкачил Петър, който в признателност, му дал канцлерския чин. Умира от парализа през 1799 г.
Виктор Павлович Кочубей
(племенник на Безбородко, става вицеканцлер и вицепрезидент на Колегията по външните работи през 1798 г.)
Никита Петрович Панин
(племенник на любимия възпитател на Павел I – Никита Иванович Панин. Всъщност той отговарял за цялата външна политика. През 1801 г. става президент на Колегията по външните работи, но изпада в немилост и подава оставка).
(Многократно става вицеканцлер; президент е на Колегията по външна политика до 1802 г. (неин последен; след това тя се реформира и новоучредява като министерство);
Заема длъжността вицеканцлер до 1823 г. (с прекъсвания); става първият министър на вътрешните работи (също с прекъсвания))
Назначен е за канцлер по време на разпадането на Паниновата система и съюза с Австрия и Великобритания. Става първи министър на външните работи (до 1804 г.). Умира по време на мандата си.
Член на Постоянния съвет (1801 г.), министър на външните работи (1801-1814 г.), министър на търговията (1810 г.), през 1809 г. е назначен за канцлер, от 1810 г. до 1812 г. е председател на Държавния съвет. Пенсионира се през 1813 г., като запазва чина си на канцлер (до смъртта си).
(назначен за вицеканцлер след оставката на Кочубей. Преди това, от 1816 г., той ръководи Колегията по външни работи, а през 1822 г. е назначен за министър на външните работи.)
В продължение на много години той изпълнява всички задължения на канцлер и оглавява Колегии, министерствата на вътрешните работи и на външните работи. През 1834 г. е назначен за канцлер и умира в края на същата година.
Вакантно (повече не се извършват назначения на този чин)
През 1844 г. е назначен за канцлер (предпоследен). Същевременно оглавява Министерството на външните работи (от 1816 г.). След смъртта на Николай I се пенсионира, но запазва чина си на канцлер.
Министър на външните работи от 1856 г., назначен за канцлер през 1867 г. заради усърдните си усилия. Всъщност се пенсионира през 1882 г., но запазва чина си. Той става последният канцлер на Руската империя.
.jpg)
.png)
