Капитулации на Османската империя

Капитулации на Османската империя са наричани поредица от двустранни и международни договори, при които европейските държави получават икономически, съдебни и други привилегии в Османската империя. Терминът „капитулация“ е използван в самите договори.

Капитулации на Османската империя
Капитулацията (в заглавието) между Шарл IX и Селим II, 1569 г.
Информация

Капитулация след битката при Превеза за възстановяване на търговията между Венеция и Османската империя от 02.10.1540 г.

Проект за капитулация от 1536 г.

Тези договори им дават право в империята да откриват консулства, търговците им да извършват безмитен внос, чуждестранните поданици и граждани да бъдат съдени от свои съдилища и др.

От XVIII век нататък (1740 г. на Франция), и по-специално от времето на султан Мустафа III, чиято майка като валиде султан е с рождено име Жанет (осм. Емине), режимът на капитулациите дава все по-големи привилегии на европейските търговци и подчертава второстепенното положение на Османската държава в международните политически и икономически отношения. През 1761 г. Високата порта установява дипломатически отношения и подписва капитулация и с Кралство Прусия.

Списък

Следва хронологичен списък на османските капитулации^[1][2]:

• Венецианска република (1454)
• Кралство Франция (1535, 1673, 1740)
• Кралство Англия (1579, 1675, 1809)
• Съединени провинции (1579, 1680)
• Свещена Римска империя (1615)
• Русия (1711, 1783)
• Швеция (1737)
• Сардинско кралство (1740, 1825)
• Дания (1746 и 1756)
• Кралство Прусия (1761)
• Кралство Испания (1782)
• САЩ (1830)
• Белгия (1838)
• Ханза (1839)
• Португалия (1843)
• Кралство Гърция (1854/1855)
• Бразилия (1858)
• Кралство Бавария (1870)
• Берлински договор (1878)