Карайотица

Кара̀йотица^[1], също Карь̀отица или Кариотица (на гръцки: Καρυώτισσα, Кариотиса), е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.

Карайотица Καρυώτισσα
— село —
Карайотица 40.769167, 22.313333 Карайотица Карайотица
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Пела
Географска област	Солунско поле
Надм. височина	10 m
Население	1999 души (2001 г.)
Пощенски код	580 01
Телефонен код	2382

География

Селото е разположено на надморска височина от 10 m в Солунското поле на 5 km североизточно от Кадиново (Галатадес) и на 12 km западно от демовия център град Енидже Вардар (Яница).^[2]

История

В Османската империя

Старото село е било разположено на брега на Ениджевардарското езеро, на пет километра южно от сегашното.^[2]

Към 1527-1532 година Карайотиса е вакъф на потомци на Евренос бей в казата Йенидже и Вардар и наброява 111 ханета и 13 неженени мъже.^[3]

На километър южно от Карайотица до 1888 година е бил разположен чифликът Врастия с 4 къщи, които в тази година се изселват в Карайотица. В 1924 година землището на чифлика е експоприирано и разпределено между бежанците.^[4]

В началото на XX век Карайотица е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Карайотица (Врастия) брои 120 жители българи и 30 цигани.^[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карайотица (Karayotitza) има 176 българи патриаршисти гъркомани.^[6] В селото има църква „Св. Лука“ или „Св. Богородица“, която днес се намира извън самото село.^[7]

На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

„

На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи... На 18 януари 1907 задържах ятак на българите в гората на Кариотица, като знаех отпреди, че щеше да мине оттам.[8]

“

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

„

Кариотица (Карич), 2/III, 3 1/2 ч. от Аларя. Всичко 43 къщи: 14 български екзархийски, 8 български патриаршистки, 12 турски и 9 цигански – всички чифлик. Поминъкът е земеделие и малко пчеларство и рогозинарство. Черквата и вакъфското училище – в ръцете на гъркоманите. За първа година се отваря българско училище. За училищно помещение служи една стаица земница без таван, с огнище, големина 3Х3Х2 m, с две малки прозорчета без стъкла. В него живее и учителят.[9]

“

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Карайотица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[10]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. При преброяването от 1920 година Кариотица има 293 жители.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Карайотица (Карајотица) има 25 къщи славяни християни и 15 къщи цигани мохамедани.^[11]

В 1924 година мюсюлмнското му население се изселва в Турция. От българското население 71 души принудително са изселени в България.^[2] На тяхно са настанени тракийски гърци бежанци от село Неохори, околия Деркос,^[12] заселени на 5 km северно от старото село. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 244 бежански семейства с 823 души.^[13] Статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година показва, че в Стара Карайотица има 50 местни жители и 120 бежанци.^[2] Всички жители на новото село са бежанци от Източна Тракия.^[14]

Землището на селото е богато, защото се напоява добре. Произвеждат се предимно жито, памук, овошки. Развито е и отглеждането на млекодайни крави.^[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Карайотица на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Докакия[15]	Ντοκάκια	Докари	Δοκάρι[16]	местност на Ю от Карайотица и на СИ от Врежот[15]
Чаир[15]	Τσαΐρι	Ливади	Λειβάδι[16]	местност на С от Карайотица[15]
Чифлик[15]	Τσιφλίκι	Мегало Ктима	Μεγάλο Κτήμα[16]	местност на И от Карайотица и на З от Балъджа[15]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	297[2]	293[2]	1009[17]	1531[17]	1658[17]	1796[17]	2002[17]	2122[17]	2087[17]	1999	1779	1605

Личности

Родени в Карайотица

• Димитър Георгев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина^[18]
• Иван Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана^[19]
• Мицо Свирков – Глувиот (1877 – 1973), селски куриер на ВМОРО
• Теодорос Милидис (р.1951), гръцки политик от Нова демокрация^[20]
• Христо Георгиев Бинчаров (1866 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Апостол войвода в 1910 - 1911 година, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина^[21][22]