Карло Анчелоти

Карло Анчелоти (на италиански: Carlo Ancelotti) е италиански футболист и треньор.

Карло Анчелоти
Лична информация
Прякор	Татко Карло, Карлето
Роден	10 юни 1959 г. (66 г.) Реджоло, Италия
Ръст	179 см
Пост	Полузащитник
Настоящ отбор
Отбор	Бразилия (треньор)
Юношески отбори
1973 – 1975 1975 – 1976 Реджоло Парма
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1976 – 1979 1979 – 1987 1987 – 1992 Общо: Парма Рома Милан 55 171 112 338 (13) (12) (10) (35)
Национален отбор
1981 – 1991 Италия 26 (1)
Треньор
1992 – 1995 1995 – 1996 1996 – 1999 1999 – 2001 2001 – 2009 2009 – 2011 2011 – 2013 2013 – 2015 2016 – 2017 2018 – 2019 2019 – 2021 2021 – 2025 2025 – Италия (помощник) Реджина Парма Ювентус Милан Челси Пари Сен Жермен Реал Мадрид Байерн Мюнхен Наполи Евертън Реал Мадрид Бразилия
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Карло Анчелоти в Общомедия

Роден е на 10 юни 1959 г. в Реджоло, Италия. Като футболист се състезава за отборите на Парма, Рома и Милан. Национал на Италия с 26 участия и 1 гол. Като състезател постига най-големите си успехи с екипа на „росонерите“ с които печели Купата на европейските шампиони за 1989 и 1990 година.

Кариера

Състезателна кариера

Анчелоти започва футболната си кариера през 1976 г. в Парма. През 1979 г. преминава в Рома. С капитанската лента на този клуб Карло става шампион на Италия и печели 4 пъти Купата на страната. От 1987 до 1992 г. играе за Милан. Част е от легендарния отбор, спечелил двете последователни КЕШ през 1989 и 1990 г. Най-знаменитият му момент като състезател на Милан е когато през 1989 г., в мач срещу Реал Мадрид получава пас от Рууд Гулит между двама защитници на белите и отбелязва гол за победата на Милан с 5 – 0 на полуфинал за КЕШ. Анчелоти играе цял мач при победата на Милан над Стяуа Букурещ с 4 – 0 във финала същата година.

Карло Анчелоти има и 26 записани мача с фланелката на националния отбор. Участва на Световното първенство през 1990.

Треньорска кариера

Първият отбор, чийто треньор е Карло Анчелоти, е втородивизионният Реджана. Застава начело на клуба през 1995 г. и остава само един сезон през който отборът печели промоция за Серия А. След това Анчелоти поема Парма и извежда клуба до триумф в турнира за Купата на УЕФА през сезон 1998 – 99.

През 1999 заменя Марчело Липи в Ювентус, но не успява да спечели трофей през двата си сезона начело на клуба.

Милан

През ноември 2001 г. Карло Анчелоти е назначен за треньор на закъсалия по онова време Милан на Фатих Терим. Още през първия си сезон начело на клуба го извежда до полуфинал в турнира за Купата на УЕФА. През следващия сезон Анчелоти е подложен на критика от страна на клубния президент Силвио Берлускони, заради дефанзивната тактика на отбора. Това е и причината Карлето да направи редица промени в клуба. Утвърждава Дида като свой титулярен вратар, въпреки грешката на бразилеца в мача срещу Лийдс Юнайтед през 2000 г. от Шампионската лига. Наставникът поставя Андреа Пирло на позицията плеймейкър и залага на него заедно с Руи Коща в своята халфова линия. В нападение Анчелоти се доверява изцяло на магическото дуо Андрий Шевченко-Филипо Индзаги.

През 2003 той става четвъртият човек, заедно с Мигел Муньос, Джовани Трапатони и Франк Рийкард, спечелил КЕШ като играч и като треньор, извеждайки Милан до победа в турнира на Шампионската лига с 3 – 2 над Ювентус след изпълнение на дузпи. През 2004 г. Анчелоти печели с Милан Скудетото и Купата на Италия.

През сезон 2004 – 05 и 2005 – 06 Милан завършва на второ място в италианския шампионат след състава на Ювентус. През 2005 г. Карлето извежда „росонерите“ до нов финал в най-престижен европейски клубен турнир, но там Милан губи злощастно от Ливърпул с дузпи, след като на полувремето води с 3 – 0.

Само 2 години по-късно, на 23 май 2007 г. Милан с Карло Анчелоти начело отново са на финал в Шампионската лига. Съперникът е Ливърпул и „росонерите“ взимат своя реванш за загубата в Истанбул през 2005 г. „Миланистите“ побеждават с 2 – 1 на Олимпийския стадион в Атина и извоюват своята седма европейска купа. Това е втората КЕШ на Анчелоти като треньор, след като вече има и две като състезател.

На 30 май 2007 г. Карло Анчелоти продължава своя договор с Милан, който го обвързва с клуба до 2010 г.

Челси

От 1 юни 2009 г. поема мениджърския пост на английския Челси.^[1]. Още в първия си сезон той печели титлата на Англия. Но след края на сезон 2010 – 2011 той напуска в посока ПСЖ.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Пари Сен Жермен

През 2011 Анчелоти напуска Челси и отиде в ПСЖ. През сезон 2012/13 печели титлата в Лига 1. След това напуска в посока Реал Мадрид.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Реал Мадрид

На 25 юни 2013 г. официалният сайт на Реал Мадрид съобщава, че Анчелоти е новият треньор на отбора за срок от 3 години.^[2][3] Преговорите между Пари Сен Жермен и Реал се водят близо месец, като накрая двата отбора стигат до споразумение. Световните медии тиражират две версии по трансфера. Според първата Реал е заплатил 4,5 млн. евро., а според втората самият Анчелоти е платил сумата от собствения си джоб, за да поеме „белия балет“.^[4] На 26 юни 2013 г. на специална пресконференция е представен официално като треньор на Реал Мадрид ^[5][6], а за негов асистент е обявен Зинедин Зидан.^[7][8][9]

На 21 юни 2013 г. Анчелоти прави своя дебют като старши треньор на Реал Мадрид в контрола срещу английския Борнемут, завършил с победа от 0 – 6 за отбора от Мадрид.^[10][11]

На 25 май 2015 г. Реал Мадрид взима решение да освободи Карло Анчелоти от поста старши треньор на отбора, а причините са заради лошия 2014/15 сезон, в който клубът не спечелва нито една титла.^[12][13] В периода, в който е треньор на отбора, успява да спечели дълго чаканата в Мадрид 10-а титла в Шампионската лига, Суперкупа на Европа, Купата на Испания през сезон 2013/14 и Световното клубно първенство в края на 2014 година.

Байерн Мюнхен

На 20 декември 2015 година изпълнителният директор на Байерн Мюнхен – Карл-Хайнц Румениге съобщава официално, че Карло ще наследи Пеп Гуардиола на поста старши треньор, а договорът влиза в сила от 1 юли 2016 година.^[14]

Реал Мадрид

На 1 юни 2021 г. официалният сайт на Реал Мадрид съобщава, че Анчелоти е новият треньор на клуба, който заменя напусналият Зинедин Зидан на поста. Договорът на италианеца е за срок от 3 години.^[15][16]

Статистика

Треньорска кариера

• Статистиката включва всички официални мачове

Държава	Отбор	От	До	Резултати
				Мачове	Победи	Равни	Загуби	Победи в %	ВГ	ПГ	+/−
	Реджина	1 август 1995	31 май 1996	41	17	14	10	41,46	45	36	+9
	Парма	1 август 1996	31 май 1998	87	42	27	18	48,28	124	85	+39
	Ювентус	1 август 1999	31 май 2001	114	63	33	18	55,26	185	101	+84
	Милан	6 ноември 2001	31 май 2009	423	238	101	84	56,26	690	357	+333
	Челси	1 юли 2009	22 май 2011	109	67	20	22	61,47	241	94	+147
	Пари Сен Жермен	30 декември 2011	25 юни 2013	77	49	19	9	63,64	153	64	+89
	Реал Мадрид	25 юни 2013	25 май 2015	119	89	14	16	74,79	323	103	+220
Общо				970	565	228	177	58,25	1761	840	+921

• Последна промяна: 25 май 2015 г.

Успехи

Като състезател

Рома

• Серия А (1): 1982/83
• Купа на Италия (4): 1979/80, 1980/81, 1983/84, 1985/86

Милан

• Серия А (2): 1987/88, 1991/92
• Суперкупа на Италия (1): 1988
• Купа на Европейските шампиони (2) 1988 – 89, 1989 – 90
• Суперкупа на УЕФА (2): 1989, 1990
• Междуконтиненталната купа (2): 1989, 1990

Като треньор

Ювентус

• Купа Интертото (1): 1999

Милан

• Купа на Италия (1): 2002/03
• Серия А (1): 2003/04
• Суперкупа на Италия 2004
• Шампионска лига (2) 2002/03, 2006/07
• Суперкупа на УЕФА (2): 2003, 2007

Челси

• Английска висша лига (1): 2009/10
• ФА Къп (1): 2009/10
• Къмюнити Шийлд (1): 2009

Пари Сен Жермен

• Лига 1 (1): 2012/13

Реал Мадрид

• Шампионска лига (3): 2013/14, 2021/22, 2023/24
• Примера Дивисион (2): 2021/22, 2023/24
• Купа на краля (2): 2013/14, 2022/23
• Суперкупа на Испания (2): 2022, 2024
• Суперкупа на Европа (2): 2014, 2022
• Световно клубно първенство (2): 2014, 2022

Байерн Мюнхен

• Бундеслига (1): 2016/17
• Суперкупа на Германия (2): 2016, 2017

Индивидуални

• Серия А Треньор на годината: 2001, 2004
• УЕФА Треньор на годината 2007
• Орден за заслуги пред Република Италия (на италиански: Ordine al Merito della Repubblica Italia)
• Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет.^[17]