Кармила

Кармила
Carmilla
Илюстрация от книгата
Автор	Шеридан Ле Фаню
Създаване	1871 г. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Първо издание	1871 – 1872 г. Остров Ман
Оригинален език	английски
Жанр	готически роман, хорър
Страници	108
Издателство в България	„Абагар“, Варна, 1992
Преводач	Петър Попов
Кармила в Общомедия

Книгата, издавана в няколко броя на списанието в късната 1871 и ранната 1872, е преиздадена в сборника с кратки разкази на Ле Фаню In a Glass Darkly (1872). Сравнение на работите на двамата илюстратори, Дейвид Хенри Фристън и Майкъл Фицджералд, чиито творби излизат в списанието, но не в модерните разпечатки на книгата, разкрива несъответствия в описанието на героите, които биха могли да объркат читателите. Исабела Мазанти илюстрира годишното издание на книгата през 2014, издадено от Editions Soleil и преведено от Gaid Girard.

Разказът се води от първо лице от млада жена, жертва на жена-вампир на име Кармила, която е и лесбийка, в чиито пориви и попълзновения към главната героиня хищническото се смесва със романтичното и сексуалното. Вампирката е позната и като Миркала, графиня Карнщайн (Миркала е анаграма на Кармила). Историята често е антологизирана и е адаптирана много пъти, под формата филми и и произведения в различни медии, има и различни преработки на произведението, представящи алтернативен развой на събитията и на взаимоотношенията между героите. Книгата се възприема се, като основополагаща в литература за вампири, включително и с това, че е вдъхновила Брам Стокър да напише романа „Дракула“ 26 години по-късно. Посмъртно е публикуван краткия разказ на Стокър „Гостът на Дракула“, смятан за пропуснат пролог на „Дракула“, чийто сюжет има явна връзка с този на „Кармила“.

Ле Фаню представя историята, като част от лекарската практика на ексцентричния и с пристрастие към окултизма доктор Хеселиус. Той изслушва оплакванията на младо момиче, което разказва за фантастични събития, в които твърди, че е участвало.

Протагонист е девойка на име Лора (Лаура) Тя започва общуването си доктора с разказ за своето детство в „живописен и самотен“ замък насред голяма гора в Щирия, Австрия, където живее с баща си, заможен английски вдовец, пенсиониран от служба на Австрийската империя. Шестгодишна, тя има видение на красива посетителка, появила се в стаята ѝ. По-късно тя твърди, че е била ухапана в областта на гърдите, въпреки че не са открити следи; тя се убеждава, че това е било сън.

Друг епизод от живота на Лора, 12 години по-късно, също е много загадъчен. Тогава баща ѝ ѝ прочита писмо от приятеля си генерал Шпилсдоф, който е смятал да го посети в имението с племенницата си, Берта Ренфилд, обаче тя внезапно умира при мистериозни обстоятелства. Генералът двусмислено, заключава, че ще обсъдят обстоятелствата в детайли, когато се видят по-късно. Копнеещата за компания Лора е особено натъжена от новината за смъртта на момичето, с което се е надявала да се сприятели.

Тя отново се оживява, когато среща видимо пострадало при инцидент с карета пред дома ѝ дама, която изглежда да е на нейната възраст (т.е. на около 18 години). Тя споделя с нея, че е имала същия онзи сън, а и външно изглежда, като „сънуваната“ от Лора вампирка. Това всъщност е безсмъртната и изключително дълголетна Кармила, която използва този претекст да се вмъкне в обкръжението ѝ. Тя пътува с друга жена, минаваща за нейна майка, която съобщава на бащата на Лаура, че нейното пътуване е спешно и не може да се отмени. Урежда да приютят момичето в къщата и да дойде да го прибере след 3 месеца, като ги предупреждава да не очакват от нея достоверни сведения за живота и семейството им и че има разни смущаващи странности. По-късно двете жени наистина стават близки приятелки и са много сърдечни, мили и привързани една-към друга, обаче Кармила действително се държи потайно, прави опити да ухажва Лора, никога не се моли, много спи през деня и понякога сякаш полудява, освен това се оказва сомнамбул. Лора попада и на портрет на своя отдавна починала родственица, наречена Миркала досущ приличаща на Кармила. Тя отново има кошмари, свързвани с вампиризъм и здравето ѝ се влошава. Лекарят който я преглежда настоява да не я оставят никога сама и баща ѝ и я взема със себе си при генерала.

От разказа на военния те разбират, че дъщеря му (както и много други жени из близките селища) е убита от вампир и че това явно е Миркала Карнщайн, явяваща се като Кармила и превръщаща се когато пие кръв в чудовище, приличащо на гигантска котка и умеещо да преминава през стени и врати. С помощта на местен екзорсист те успяват да я убият, като откриват гробницата ѝ (преместена навремето си от негов прародител, който е имал любовна афера с Миркала и също се е борил с вампири) и ексхумират и унищожават останките на графинята, които намират обхвани от кръвоизлив и като че ли още дишащи и ги пробождат с кол, обезглавяват и изпепеляват, след което хвърлят пепелта в реката.

Публикуване и влияние

Обобщение на сюжета

Вижте също

Външни препратки

Wikiwand - on