Кастри (Полинери)

Кастри (на гръцки: Καστρί) е антично укрепено селище разположено в Източен Пинд, Гревенско.^[1]

Кастри Καστρί
Местоположение40.07, 21.208889
Информация
Страна	Гърция
Терит. единица	дем Гревена
Местоположение	Полинери
Състояние	руини

Местоположение

Кастри е разположена на хълм между две тесни долини, на надморска височина от 1200 m,^[1] на 3 km северно от село Полинери (Воденско) и на 2 km западно от село Алатопетра (Туз). В подножието ѝ е църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“.^[2][3]

Описание

Крепостта отдавна е обект на иманяри, а много от къщите в околните села са изграждани с употребата на антични архитектурни елементи. Край крепостта има и две големи ями, използвани в миналото за производство на вар от каменните останки от сгради.^[1]

Паметникът е под грижите на Гревенската ефория за антични старини. Ръководителка на разкопките е Стела Другу, професорка по класическа археология в Солунския университет.^[1]

Кастри е акрополът на голям град от класическата епоха, построен в южномакедонската област Тимфея от молосите. Акрополът същестува още от неолита. Сведения за употреба през Архаичния период няма, а големият му разцвет е настъпил в края на IV век пр. Хр., след смъртта на Александър III Македонски. Името на града е неизвестно, но той е бил с голямо значение, тъй като контролира пътищата към Епир, към Македония и към Тесалия. Възможно е тук да се е укрила Олимпиада Македонска, когато напуска съпруга си Филип II Македонски.^[1]

Разкрити са само части от укрепителните съоръжения на акропола. Той има добре проектирана и здрава структура, която ефективно е укрепвала естествената защита на хълма.^[1]

Големи фрагменти от дорийски и йонийски колони свидетелстват за съществуването на обществена сграда, която заедно с дорийски портик е образувала буквата „П“ в комплекса.

От западната страна на голямото плато са открити останки от храм, който датира от края на IV век пр. Хр. Дължината му достига 19 m, а ширината над 11 m. Вътре в храма са разположени пещи за производство на вар от белите варовикови антични камъни. Храмът е от типа мегарон, разпространен в по-широкия северногръцки район от IV век пр. Хр. Храмът на Евклия в Еге и храмът на Деметра в град Дион са най-известните хронологично и географски свързани примери. Според Стела Другу храмът е посветен на божество, свързано с върховете – може би Зевс или майката на боговете (Рея, Гея, Кибела). Разнообразието от оброчни дарове, като железни и бронзови пръстени, насочва изследването към женско божество и не изключва дори Атина.^[1]

В Кастри са открити 76 монети, повечето от които бронзови и няколко сребърни. 60% от тях датират от втората половина на IV и първата половина на III век пр. Хр. и са от монетните дворове на Александър III, Касандър и Деметрий I Полиоркет . По-късните са на Антигон II Гонат, а една е на Филип V Македонски. Открит е интересен комплект бижута, включващ златна обица с лъвска глава и 15 пръстена. Множеството железни пръстени, открити в района на храма, потвърждават предположенията, че в района е имало мистерии.^[1]

Най-впечатляващата и интересна находка е бронзов пръстен, единственият с надпис: έραμαι μέγα, тоест „много съм обичан“, „много съм влюбен“. Гравираните надписи върху пръстени често споменават името на художника или собственика. Това е първият път, в който се среща фразата έραμαι μέγα, която се среща в буколична поема на Теокрит Αιπολικόν και ποιμενικόν: Ἀλλ᾽ ἐγὼ Εὐμήδευς ἔραμαι μέγα.^[1]

В Кастри са открити и глинени лампи – предимно фрагменти и няколко непокътнати или почти непокътнати – датиращи от края на IV – началото на III век пр. Хр., но има и по-ранни от края на V век пр. Хр.^[1]

Градът е разрушен и окончателно изоставен около 150 г. пр. Хр. по време на голям военен конфликт, който очевидно трябва да е свързан с римските военни сили, както се вижда от многобройните железни върхове на стрели и късноелинистичната керамика от слоя на разрушението.^[1]