Киберпънк

Киберпънк (на английски: cyberpunk; от кибернетика и пънк) е литературен жанр в научната фантастика (постмодернизъм), който се фокусира върху хай-тек компютърните или информационни технологии, обикновено в съчетание със социален упадък ^[1]. В днешно време киберпънк мотивите се застъпват също така в киното, музиката и видеоигрите. Фабулата често е за конфликти между хакери, изкуствен интелект и мегакорпорации в недалечното бъдеще на една антиутопична Земя и постиндустриално общество^[2]. Атмосферата на жанра прилича на филмовия ноар. За първа книга от жанра се счита Невромантик на Уилям Гибсън. Терминът за първи път се среща в творбите на Айзък Азимов, но се популяризира след като Брус Бетке озаглавява така своя кратък разказ от 1983 – „Cyberpunk!“. По-късно литературното движение предизвиква вълна от себеоткриване на голяма маса от хора, които зачеват т.нар. киберпънк култура, която се състои от хакери, фрийкъри, рейвъри и сайфърпънкове.

Изкуствените пейзажи и „светлините на града през нощта“ бяха едни от първите метафори, използвани от жанра за киберпространството (в Neuromancer, от Уилям Гибсън)

От горе надолу: Шибуя, Токио (Япония); Таймс Скуеър, Ню Йорк (САЩ); San Pedro Garza García, Нуево Леон (Мексико) и моста Octávio Frias de Oliveira, Сао Пауло (Бразилия).

Жанрът е допълнително развиван напоследък, под формата на множество нови поджанрове. Като по-известни поджанрове могат да се споменат стиймпънк, дизелпънк (ретрофутуристични), биопънк, нанопънк и посткиберпънк (футуристични)^[3][4][5][6].

Стил и етос

Класическите киберпънк герои са маргинализирани, алиенирани самотници, които живеят на ръба на обществото в едно като цяло дистопийно бъдеще, където ежедневието е силно повлияно от бърза технологична промяна, вездесъща сфера от данни на компютъризираната информация, и инвазивна модификация на човешкото тяло.

Лорънс Пърсън ^[7]

Основни представители на киберпънк литературното поле включват Уилям Гибсън, Нийл Стивънсън, Брус Стърлинг, Пат Кадиган, Руди Ръкър и Джон Шърли.^[8]

Блейд Рънър се смята за квинтесенциален пример за стила и тематиката на киберпънка. ^[9]

Основни произведения

Книги

• Невромантик, Нулев брояч, Мона Лиза овърдрайв, Диференциалната машина, Виртуална светлина, Идору, Всички утрешни партии, Разпознаване на шаблони – от Уилям Гибсън.
• Лабиринтът на отраженията и Фалшивите огледала на Сергей Лукяненко
• Hacker Crackdown на Брус Стърлинг
• Софтуер и „Хакерът и мравките“ на Руди Ръкър
• Фронтера на Луис Шайнър
• Др. Адър на Пат Кадиган
• Снежен крах и Диамантената ера на Нийл Стивънсън

Български автор на произведения от този жанр е Иван Попов.

Пиксел на Весел Цанков

Аниме и Манга филми

Киберпънкът е често срещан жанр в аниме (анимация) и мангата (комикси).

• Дух в броня, (Ghost in the Shell) – филм на Мамору Оши от 1995 г. Един отличен пример за аниме на киберпънк тематика. То вдъхновява братята Уашовски да създадат филма Матрицата.^[10]
• Дух в броня 2: Невинност, (Ghost in the Shell 2: Innocence) – продължение от 2004 г. на оригиналния филм.
• Ябълково семе представя един свят преминал през Трета световна война. Действието е фокусирано върху градски киберпънк конфликт.
• Акира описва един Армагедон.
• Друго аниме в списъка е Texhnolyze. Действието се развива в подземен град наречен Лукс, който е контролиран от три съперничещи си банди.
• Ерго Прокси, 2006 г.

Игрални филми

• Блейд Рънър, – заснет през 1982 г. по романа на Филип Дик „Сънуват ли андроидите електроовце?“.
• Видеодром, 1983 г., режисьор Дейвид Кронънбърг.
• Терминаторът, 1984 г., режисьор Джеймс Камерън.
• Макс Хедрум: 20 минути в бъдещето, 1985 – 1987 г. – първият киберпънк телевизионен сериал.
• Тецуо: Железният човек, 1988 г., режисьор Шиня Цукамото.
• Джони Мнемоник – заснет през 1995 г. от Робертом Лонго по едноименния разказ на Уилям Гибсън.
• Дванайсет маймуни, 1995 г., режисьор Тери Гилиъм.
• Градът на мрака, 1998 г., режисьор Алекс Пройас.
• Екзистенц, 1999 г., режисьор Дейвид Кроненбърг.
• Матрицата, 1999 г., режисьор Братя Уашовски.
• Авалон, 2001 г., режисьор Мамору Оши.
• Еквилибриум, 2002 г., режисьор Курт Уимър.
• Аз, роботът, 2004 г., режисьор Алекс Пройас.
• Аеон Флукс, 2005 г., режисьор Карин Кусама.
• Двойници, 2009 г., режисьор Джонатан Мостоу.
• Разпоредителите, 2010 г., режисьор Мигел Сапочник.
• TRON: Заветът, 2010 г., режисьор Джоузеф Косински.
• Дред, 2012 г., режисьор Пит Травис.
• Зов за завръщане, 2012 г., режисьор Лен Уайзман.
• Елизиум, 2013 г., режисьор Нийл Бломкамп.
• Превъзходство, 2014 г., режисьор Уоли Пфайстър.
• Ex Machina: Бог от машината, 2015 г., режисьор Алекс Гарланд.

Музика

Киберпънкът в музиката е най-често застъпван като мотив в жанровете електро-индъстриъл и т.нар. кибер метъл, което е поджанр на индъстриъл метъла с киберпънк мотиви.^[11].

Изпълнители:

• A Dark Halo
• Angelspit
• Black Comedy
• Black Light Discipline
• Breach The Void
• Deathstars
• Fear Factory
• FGFC820
• Grendel
• Herrschaft
• Illidiance
• The Kovenant
• Left Spine Down
• Machinae Supremacy
• Neurotech
• Sybreed
• Seecrees
• Synthetic Breed

Видеоигри

• Hoshi wo Miru Hito, 1987.
• Metal Gear, 1987.
• Neuromancer, 1988.
  • Gear Solid, 1998.
  • Metal Gear Solid 2: Sons of Liberty, 2001.
  • Metal Gear Solid 4: Guns of the Patriots, 2008.
• Syndicate, 1993.
  • Syndicate Wars, 1996.
  • Syndicate, 2012.
• Shadowrun, 1993.
  • Shadowrun, 1994.
  • Shadowrun, 2007.
  • Shadowrun Returns, 2013.
  • Shadowrun: Dragonfall, 2014.
  • Shadowrun Chronicles: Boston Lockdown, 2015.
  • Shadowrun: Hong Kong, 2015.
• System Shock, 1994.
  • System Shock 2, 1999.
• Deus Ex, 2000.
  • Deus Ex: Invisible War, 2003.
  • Deus Ex: Human Revolution, 2011.
  • Deus Ex: The Fall, 2013.
  • Deus Ex: Mankind Divided, 2016.
• Mirror's Edge, 2008.
• Gemini Rue, 2011.
• E.Y.E.: Divine Cybermancy, 2011.
• Hard Reset, 2011.
• Cypher, 2012.
• Remember Me, 2013.
• Far Cry 3: Blood Dragon, 2013.
• Watch Dogs, 2014.
• Dex, 2015.
• Satellite Reign, 2015.
• Cyberpunk 2077, 2020.