Кирил VII Константинополски

Кирил VII Константинополски (на гръцки: Κύριλλος Ζ΄) е гръцки православен духовник.^[1]

Кирил VII Константинополски Κύριλλος Ζ΄ Κωνσταντινουπόλεως
гръцки духовник
Роден	1775 г. Одрин, Османска империя
Починал	13 март 1872 г. (97 г.) Халки, Истанбул, Османска империя
Религия	православие
Подпис
Кирил VII Константинополски в Общомедия

Биография

Роден е през 1775 година в Одрин със светското име Константинос (Κωνσταντίνος). Митрополит Калиник Одрински (1780 - 1792) го ръкополага за дякон. Служи като втори дякон в Патриаршията. През май 1831 година става еноски митрополит. През март 1847 година е преместен като амасийски митрополит. На 21 септември (3 октомври) 1855 година е избран за вселенски патриарх.^[1]

По време на патриархата му е свикано събрание на представителите на епархиите, за съставяне и ратифициране на така наречения Общ канон^[2] за управлението на Константинополската църква в съответствие със султанския Хатихумаюн от 1856 година. Новиете правила предизмикват недоволство и в 1859 година патриарх Кирил подава оставка, която обаче не е приета от Портата, за да могат да завършат заседанията на Временния специален съвет.

По времето на Кирил набира сили българското църковно движение и Кирил се опитва да успокои българите с няколко ръкополагания на българи за епископи, като това на Иларион Макариополски в 1858 година, а в 1859 година е създадена българската църква „Свети Стефан“ в Цариград. Отстъпките са силно закъснели и на 3 април 1860 година по време на така наречената Великденска акция българската община официално се отделя от Патриаршията.^[3] Заради провала си по българския въпрос патриарх Кирил подава оставка на 1 (13) юли 1860 година.^[1]

Умира на Халки на 13 март 1872 година.^[1]