Класифицирана информация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Класифицираната информация е информация, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранна класифицирана информация[1], в това число информацията на НАТО и органите на Европейския съюз[2].
Видове класифицирана информация
Видовете класифицирана информация са: държавна тайна, служебна тайна и чуждестранна класифицирана информация.
Нива на класификация
Нивата на класификация за сигурност на информацията и техният гриф за сигурност в Република България са[3]:
- „Строго секретно“;
- „Секретно“;
- „Поверително“;
- „За служебно ползване“.
Наказания и санкции
Който разгласи информация, представляваща държавна тайна, която му е била поверена или станала известна по служба или работа, както и този, който разгласи такава информация, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години[4].
Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
С наказанието се наказва и този, който разгласи чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна[4].
Налагат се и санкции по Закона за защита на класифицираната информация[5].
Наказателният кодекс на Република България придава висока степен на опасност и особена значимост (Раздел II, НК) на деянието шпионаж – събирането и издаването на класифицирана информация на чужда държава или организация: „Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна (класифицирана информация), се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.“[6]
Международни скандали
На 28.10.2019 г. Специализираната прокуратура към Прокуратурата на Република България, след сигнал, получен в Държавна агенция „Национална сигурност“ започва производство по Раздел II, чл. 104, ал.1 от Наказателния кодекс (НК), срещу Първия секретар в Посолството на Руската федерация, в София, който е обявен в събиране на чужда класифицирана информация, с цел да я издаде на чужда държава. Руският дипломат е провеждал конспиративни срещи с български държавен служител, разполагащ с достъп до класифицирана информация на България, НАТО и Европейския съюз.
Съобразно чл. 31 т. 1 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, „дипломатическият агент се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава“. По тази причина, въпреки наличието на основания за привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 104 ал. 1 НК, наказателното производство срещу руския гражданин е спряно, на основание чл. 25 ал. 1 т. 3 НПК, а именно – дипломатическият имунитет на дееца.[7] Дипломатът е обявен за персона нон грата и е отзован, в съответствие с дипломатическите процедури и обичаи.[8]
Remove ads
Нива на класификация и гриф за сигурност по държави
Remove ads
Вижте също
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads