Клаудио Магрис

Kлаудио Магрис (на италиански: Claudio Magris, роден в Триест на 10 април 1939 г.) е италиански германист, писател и публицист.

Клаудио Магрис Claudio Magris
италиански историк и писател
Клаудио Магрис на връчването на Награда за мир на немските книгоразпространители през 2009 г.
Роден	10 април 1939 г. (86 г.) Триест, Италия
Националност	Италия
Учил в	Торински университет
Работил в	Колеж дьо Франс
Литература
Период	1963 –
Жанрове	Роман, есе
Известни творби	„Дунав“ (1986)
Награди	„Стрега“ (1997), „Еразъм“ (2001), Награда на принца на Астурия (2004), Държавна награда на Австрия за европейска литература (2005), „Валтер Халщайн“ (2008), Награда за мир на немските книгоразпространители (2009), „Шарл Вейон“ за есеистика (2009)
Семейство
Съпруга	Мариса Мадиери
Деца	2
Уебсайт	Страница в IMDb
Клаудио Магрис в Общомедия

Особено място в неговите есета заема културното наследство на някогашната Австро-Унгарска империя. Университетската му специалност е германистика, но интересите и цялостното му академично и литературно творчество са ориентирани към по-общата европеистика.

Биография

Клаудио Магрис завършва „Германистика“ в университета в Торино и започва да преподава там. След 1978 г. продължава преподавателската си дейност в родния си Триест. През 1994 – 1998 г. е сенатор, избран от републиканската листа в родния си град. Сътрудничи на италианския вестник „Кориере дела сера“, в който известно време има рубрика и публикува есета на различни теми^[1].

„Митът за Хабсбургската империя в австрийската литература“ е тема на докторската му дисертация и основа на първата книга, която публикува. Международно признание обаче му донася есеистичната книга „Дунав“, в която реката служи като символ за цялата европейска култура.

Превежда на италиански творби от Ибсен, Клайст, Бюхнер, Грилпарцер, Шницлер и други.

Признание

В последните години името на Клаудио Магрис фигурира в списъка на предложенията за Нобелова награда^[2][3][4]. Той е получил значителен брой награди в различни страни – наградата „Стрега“ (1997 – за романа „Микросветове“), наградата „Еразъм“ (2001)^[5], ^[6], Наградата на принца на Астурия (2004)^[7], Държавната награда на Австрия за европейска литература (2005)^[8], наградата „Валтер Халщайн“ (2008)^[9], ^[10], Наградата за мир на немските книгоразпространители (2009)^[11], ^[12], наградата „Шарл Вейон“ за есеистика (2009)^[13].

Почетен доктор на университета в Клагенфурт (1995) и на Университета Комплутенсе в Мадрид (2006).^[14]

През 2001 – 2002 г. води лекционен курс в Колеж дьо Франс под наслова 'Нихилизъм и меланхолия'. Нобелистът от 2010 г., Марио Варгас Льоса, обсъжда разбиранията си за литературата с Магрис, като разговорът им бива издаден в специална брошура^[15].

Библиография

Романи

• Illazioni su una sciabola (1984)
• Stadelmann (1988)
• Un altro mare (1991)
  • Другото море. Превод Огнян Стамболиев. Русе: Авангард принт, 2013, 106 с.^[16]
• Il Conde (1993)
• Le voci (1995)
• La mostra (2001)
• Alla cieca (2005)
• Lei dunque capirà (2006)

Есеистика

Вход към изложбата „Триест на Магрис“ в Центъра за съвременна култура в Барселона (2011)

Из изложбата „Триест на Магрис“ (2011)

• Il mito asburgico nella letteratura austriaca moderna (1963)
• Wilhelm Heinse (1968])
• Tre studi su Hoffmann (1969)
• Lontano da dove. Joseph Roth e la tradizione ebraico-orientale (1971)
• L'anarchico al bivio. Intellettuali e politica nel teatro di Dorst (1974), в съавторство с Чезаре Казес
• L'altra ragione. Tre saggi su Hoffmann (1978)
• Dietro le parole (1978)
• Itaca e oltre e Trieste. Un'identità di frontiera (1982), en collaboration avec Angelo Ara
• L'anello di Clarisse. Grande stile e nichilismo nella letteratura moderna (1984)
• Danubio (1986)
  • Дунав: Биографията на една река. Превод Ваньо Попов. Русе: Авангард принт, 2013, 340 с.
• Microcosmi (1997)
• Utopia e disincanto. Saggi 1974 – 1998 (1999)
• L'infinito viaggiare (2005)
• La storia non è finita (2006)
• Alfabeti, 2008
• Livelli di guardia. Note civili (2006 – 2011)
• Nihilisme et mélancolie. Jacobsen et son Niels Lyhne (leçon inaugurale faite le 25 octobre 2001, Collège de France, chaire européenne), Paris: Collège de France, 2001
• Déplacements (френски превод на хроники от вестник Corriere della Sera, 1981 – 2000), Paris, 2003