Климатична класификация на Кьопен

Климатичната класификация на Кьопен е една от най-използваните системи за класификация на климата. За пръв път е публикувана от немския климатолог с кримски произход Владимир Кьопен през 1884 г., като през годините я модифицира, с по-значителни промени, въведени през 1918 и 1936 г. По-късно немският климатолог Рудолф Гайгер сътрудничи на Кьопен относно промени върху климатичната класификация, поради което е известна и с името Климатична класификация на Кьопен–Гайгер.

Системата се основава на идеята, че местната растителност по най-добър начин изразява климата. Поради това границите на климатичните зони са избрани, като се съблюдава разпределението на флората. Те съчетават средните годишни и месечни температури и валежи, както и сезонноста им.^{[1]:с. 200 – 1}

Актуализирана климатична карта Кьопен-Гайгер ^[2]

Af   Am   Aw

BWh   BWk   BSh   BSk

Csa   Csb

Cwa   Cwb   Cwc

Cfa   Cfb   Cfc

Dsa   Dsb   Dsc   Dsd

Dwa   Dwb   Dwc   Dwd

Dfa   Dfb   Dfc   Dfd

ET   EF

Класификация

В класификацията на Кьопен климатичните типове са разпределени в пет основни групи, които от своя страна се разпределят на подгрупи:

Тропичен климат (Група A)

Характеризира се с постоянни високи температури – средната месечна температура през цялата година е поне 18 °C.

Сух климат (Група B)

Характеризира се с валежи, по-малки от потенциалната евапотранспирация, чиято стойност зависи от средната годишна температура и разпределението на валежите между сезоните.

Умерен климат (Група C)

Характеризира се със средновисоки температури – средна температура за топлото полугодие над 10 °C и минимална средномесечна температура между -3 °C и 18 °C.

Континентален климат (Група D)

Характеризира се с относително ниски температури – максимална средномесечна температура над 10 °C и минимална средномесечна температура под -3 °C.

Полярен климат (Група E)

Характеризира се с много ниски температури – максималната средномесечна температура през цялата година е под 10 °C.