Клисура (община Сурдулица)

Клисура или Трънска Клисура е село в Западните покрайнини, община Сурдулица, Пчински окръг, Сърбия.

Вижте пояснителната страница за други значения на Клисура.

---

Клисура Клисура/Klisura
Църквата в село Клисура
Клисура 42.758333, 22.410833
Страна	Сърбия
Окръг	Пчински окръг
Община	Сурдулица
Надм. височина	650 m
Население	332 души (2011)
Пощенски код	17535
Телефонен код	017
Клисура в Общомедия

История

Село Трънска Клисура, преименувано впоследствие от сърбите на Клисура, е българско село, отделено от българската държава по силата на Ньойския договор от 1919 г.

Традиционен занаят на клисурци е дърводелството и строителството.

Дърводелски и мебелни фирми на клисурци в България през 1925 г.[1]
Номер	Име	Дейност
1.	Христо Стефанов	Изработвал дограма
2.	Петър Дракев	Дърводелец
3.	Стоян Ангелов	Обзавел с дърводелски изделия БНБ, Народното събрание, Военното министерство и др.
4.	Аврам Великков	Обзавел с дърводелски изделия Централна гара София и др.
5.	Стефан Михайлов	Доставил дограма за Земеделската банка, мелници, гимназия и др.
6.	Васил Иванов	Обзавел с дърводелски изделия част от Александровска болница и няколко училища
7.	Иван Кацаров	Обзавел с дърводелски изделия Трета мъжка гимназия в София, болницата в Трън, много къщи в Анхиало (1908)
8.	Адам Дракев
9.	Братя Спасови	Изработвали дограма
10.	Борис Тасев	Изработвал дограма
11.	Никола Радков
12.	Младен Дойчинов	Изработвал дограма
13.	Петър Милушев	Произвеждал столарски изделия
14.	Танчо Димитров	Изработвал дограма
15.	Хараламби Димитров	Произвеждал столарски изделия
16.	Милан Янакиев	Произвеждал столарски изделия
17.	Стоян Рангелов – Шваба	Изработвал дограма
18.	Коста Михалков Стоянов	Изработвал дограма

Население

Според данните на Статистическата служба на Сърбия броят на населението на селото по години е както следва:^[2]

Брой жители по години

Година	Брой жители
1948	2 315 ж.
1953	2341 ж.
1961	2211 ж.
1971	1731 ж.
1981	999 ж.
1991	508 ж.
2002	332 ж.

Етнически състав

Според официалните данни от преброяването през 2002 година,^[3] етнически жителите на селото се разпределят както следва:

• 199 (59,93%) – българи
• 101 (30,42%) – сърби
• 1 (0,30%) – югославяни
• 3 (0,90%) – непознати

Цетърът на Клисура

Забележителности

• Църква „Света Троица“, построена през 1837 година върху основите на по-стара църква.^[4] В църквата работи дебърският зограф Петър Николов.^[5]

Личности

Родени в Клисура

• Даринка Дракева (1911-1958), деец на бежанците от Западните покрайнини
• Благой Иванов (1898-1951), комунистически деец
• свещеник Кирил Любичев (1850-1935), просветен и обществен деец на българите в Западните покрайнини, духовен водач
• Мирчо Костов, деец на организациите на бежанците от Западните покрайнини
• Крум Гопов (1892 - 1978) - революционер, обществен деец, един от създателите и ръководител на организацията „ВЪРТОП“, ръководител на борбите на българите от Западните покрайнини за връщането им в пределите на Родината.

Галерия

• 
  Портата на старата българска църква Св. Троица Клисурска
• 
  Стари каменни кръстове в двора на църквата
• 
  Каменни изображения върху портата
• 
  Още каменни орнаменти
• 
  Вътрешността на църквата
• 
  Каменни птици над портата на църквата
• 
  Още каменни изображения
• 
  Таванът на църквата