Княжество Сърбия

Княжество Сърбия е названието на възстановеното в началото на 19 век автономно сръбско образувание за периода 1830 – 1882. Начело стои княз. След Берлинския конгрес от 1878 г. Сърбия е независима държава, като дотогава княжеството е номинално васално на османския султан.

Княжество Сърбия
1815 – 1882
Знаме        Герб
Княжество Сърбия, 1878 г.
Административни данни
Официално име	Княжество Сърбия
Местно име	Кнежевина Србија
Официален език	сръбски
Континент	Европа
Столица	Белград (1841 – 82) Крагуевац (1818 – 38) Горня Црнуча (1815 – 18)
Валута	Сръбски динар
Управление
Форма	Княжество
Династия	Обреновичи
Княз
1815 – 1839	Милош Обренович (първи)
1868 – 1882	Милан IV Обренович (последен)
История
Автономно княжество	1815
Ден на държавността	15 февруари 1835
Независимост	1878
Провъзгласяване за кралство	1882
Площ
Общо (1834)	37 511 km2
Население
Религия	православие
По оценка от 1834	702 000
Предшественици и наследници
Предшественик Османска империя Наследник Кралство Сърбия
Днес част от	Сърбия
Княжество Сърбия в Общомедия

Князе и държавни глави

Княжеството се управлява от династията Обреновичи (на сръбски: Обреновићи).

• Милош Обренович 1815 – 1839
• Милан Обренович II (1839)
• Михаил III Обренович 1839 – 1842

През 1842 Обреновичи са изпратени в изгнание, а за княз е провъзгласен Александър Караджорджевич. През 1858 Обреновичите са възстановени на сръбския престол.

• Милош Обренович 1858 – 1860 (повторно)
• Михаил III Обренович 1860 – 1868 (повторно)
• Милан IV Обренович 1868 – 1882 а от същата година, след коронясването му в Жича, е и крал на Сърбия, известен като крал Милан I 1882 – 1889.

Галерия

• 
• 
• 

Вижте също

• Белградски пашалък
• Кралство Сърбия

Тази статия за историческа област все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана със Сърбия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.