Ковачевци (община)

Община Ковачевци се намира в Западна България и е една от съставните общини на Област Перник.

Вижте пояснителната страница за други значения на Ковачевци.

---

Ковачевци (община) 42.55, 22.817
Герб
Общи данни
Област	Област Перник
Площ	144.95 km²
Население	1284 души (31 декември 2024)
Адм. център	Ковачевци
Брой селища	10
Сайт	www.kovachevtsi.com
Управление
Кмет	Васил Станимиров (БСП – ОЛ; 2011)
Общ. съвет	11 съветници БСП (7) АБВ (2) ГЕРБ (2)
Ковачевци (община) в Общомедия

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в централната част на Област Перник и попада в историко-географската област Краище. С площта си от 144,945 km² е най-малката сред 6-те общините на областта, което съставлява 6,05% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад и север – община Земен;
• на североизток – община Перник;
• на север – община Брезник;
• на изток и югоизток – община Радомир.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на община Земен представлява пъстра мозайка от ниски планини, хълмисти области и котловинни дъна. В нейните предели се простират части от две планински редици на Западна България – Руйско-Верилската планинска редица и Милевско-Конявската планинска редица.

Източната половина на общината се заема от западните склонове на планината Черна гора, която спада към Руйско-Верилската планинска редица. Тя се простира северно от Прибойския пролом на река Струма и източно от долината на десния ѝ приток река Светля. Нейната максимална височина връх Тумба 1129 m се издига на границата с община Брезник, северно от село Слатино.

Останалата западна половина на общината се заема от части от две планини, които спадат към Милевско-Конявската планинска редица. На север от река Струма и на запад от долината на река Светля се простират източните склонове на Рудина планина. Западно от село Сирищник се издига връх Сирищнишка Рудина (1172 m), явяващ се най-високата точка на общината. Южно от долината на река Струма в пределите на общината попадат крайните северозападни части на Конявска планина. Тази част на планината е известна под името Риша планина и нейната най-висока точка в пределите на общината връх Димов гроб (1056 m) намиращ се югозападно от село Егълница.

Крайната югоизточна част на община Ковачевци се заема от най-западната периферия на Радомирската котловина. Тук в коритото на река Струма, на границата с община Земен е разположена най-ниската точка на община Ковачевци – 600 m н.в.

Води

В южната част на общината, от изток на запад, през село Лобош, на протежение от около 8 km протича част от горното течение на река Струма. Източно от селото е изградена преградната стена на язовир Пчелина с обем от 52 млн./м³, като в пределите на общината попада почти целия язовир с изключение на „опашката“ му. Водите на язовира са залели дълбокия Прибойски пролом, явяващ се трети по ред то течението на Струма. В него отдясно, южно от село Ковачевци се влива река Светля, която протича с цялото долно и част от средното си течение, по цялата дължина на общината от север на юг и я разполовява на две части – източна и западна.

Климат

Климатът на общината е умерено континентален. Средното годишното количество на валежите е 450л/м². Температурата на въздуха над 10 °C се задържа 130 – 200 дни годишно. Средната продължителност на слънчевото греене надхвърля 1700 часа годишно. Продължителността на облачните дни варира от 8 до 14 на месец. Планинско-котловинния релеф оказва силно въздействие на разпределението на валежите и температурите на въздуха и обуславя характерните пролетни и ранни есенни слани.

Почви, флора и фауна

По долините на реките почвите са алувиално-ливадни, а по склоновете на планините – светлокафяви и сиви горски почви.

Размерът на залесената горска площ е над 250 хил.ха и представлява около 30% от територията на община Ковачевци. Горската растителност в района е представена от почти всички видове широколистни и иглолистни видове: бук, ясен, леска, благун, бял бор, космат бор, черен бор, цер, акация, зимен дъб, габър, смърч, дребна листна липа, върба и др.

Бозайниците са над 20 вида: таралеж, сърна, дива котка, чакал, лисици, дива свиня и др. Птиците са над 200 вида, основно горски и планински видове. В язовир Пчелина могат да се видят някои водолюбиви и водоплаващи птици: чапли, патици и др. В района има гнезда на скални орли, обикновен мишелов, сова, бухал. Срещат се и много редки и защитени видове пойни птици: кълвач, гарван, въртошийка и др.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	1600	100,00
Българи	1569	98,06
Турци	–	-
Цигани	–	-
Други	4	0,25
Не се самоопределят	0	-
Неотговорили	25	1,56

Населени места

Общината има 10 населени места с общо население 1262 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

Списък на населените места в община Ковачевци, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Егълница	163	17,381		Ракиловци	47	12,771
Калище	271	28,604	Калища	Светля	71	9,377	Празноглавци
Ковачевци	195	9,812		Сирищник	210	20,106
Косача	88	13,344		Слатино	1	9,642
Лобош	193	17,043		Чепино	23	6,865
				ОБЩО	1262	144,945	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• Указ № 238/обн. 13.09.1919 г. – преименува с. Празноглавци на с. Светля;
• Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Костуринци и го присъединява като квартал на с. Слатино;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Калища на с. Калище;

– осъвременява името на с. Пчелници на с. Пчелинци;

• Указ № 1260/обн. 16.06.1972 г. – заличава с. Сирищник и го присъединява като квартал на с. Ковачевци;
• Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – заличава с. Пчелинци поради изселване;
• Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – отдела селата Егълница, Калище, Ковачевци, Косача, Лобош, Ракиловци, Светля, Сирищник и Слатино и техните землища от община Радомир и ги включва в новосъздадената община Ковачевци с административен център с. Ковачевци;
• указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Сирищник от с. Ковачевци и го възстановява като отделно населено място – с. Сирищник;
• Указ № 371/обн. 09.12.2005 г. – отделя с. Чепино и землището му от община Земен и го присъединява към община Ковачевци.

Транспорт

В южната част на общината, от изток на запад преминава участък от 6,5 km от трасето на жп линията София – Кюстендил – Гюешево.

През общината преминават изцяло или частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 31,3 km:

• участък от 14,9 km от Републикански път III-603 (от km 9,4 до km 24,3);
• участък от 7,3 km от Републикански път III-623 (от km 38,3 до km 45,6);
• целият участък от 9,1 km от Републикански път III-6033.

Топографска карта

• Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.