Коле Чашуле

Никола Илиев Кепев, повече известен като Коле Чашуле, е югославски политик и писател от Социалистическа република Македония. Той е участник в комунистическата съпротива във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, а след войната е драматург, публицист и политик – министър на културата в СРМ (1956) и дипломат – генерален консул и посланик.^[1]

Коле Чашуле Коле Чашуле
политик и писател от Република Македония
Роден	Никола Илиев Кепев 21 март 1921 г. Прилеп, Кралство на сърби, хървати и словенци
Починал	22 септември 2009 г. (88 г.) Скопие, Република Македония
Учил в	Белградски университет
Семейство
Баща	Илия Кепев
Деца	Слободан Чашуле
Уебсайт	Страница в IMDb

Биография

Роден е в град Прилеп на 2 март 1921 година като в семейството на директора на българската гимназия в Прилеп през 1918 година Илия К. Кепев и Стева Кепева.^[2] Фамилното си име Чашуле получава от вуйчо си Илия Чашулев (Чашуле), който го осиновява.^[3]

Завършва основно училище и гимназия в родния си град, а след това завършва държавна реална гимназия в Битоля. Членува в Радикалната партия.^[4] През 1938 година се включва в комунистическото движение и се записва да следва медицина в Белградския университет, но навлизането на германски войски в Югославия през април 1941 година прекъсва учението му.

През май 1941 година заедно с други студенти от Македония заминава за София, за да продължи да учи. Там се запознава с Никола Вапцаров, Венко Марковски и Тодор Павлов. През 1942 година Чашуле е арестуван и осъден на смърт като организатор на атентат срещу дееца на ВМРО Мане Мачков. Присъдата му е заменена с доживотен затвор и той е вкаран в затвор в Идризово, Скопско. През есента на 1944 година, след преврата на 9 септември и оттеглянето на българските власти, в настъпилото безвластие успява да избяга заедно с 300 други затворници и се включва в партизанските отряди.

През 1946 година Чашуле и Лазар Мойсов като членове на съдебния съвет осъждат Методи Андонов-Ченто на 11 години затвор.

Чашуле е сред основателите и председател на Дружеството на писателите на Македония^[1] заедно със Славко Яневски, Блаже Конески, Ацо Шопов и Владо Малески. Членува в Македонския ПЕН център и в дружеството „Независими писатели на Македония“. Почетен член е на Македонската академия на науките и изкуствата.

В разни периоди е директор на Радио Скопие, редактор на списанията „Нов ден“ и „Современост“, главен редактор на „Разгледи“, директор на Македонския народен театър.

През 1952 година е назначен за генерален консул на Югославия в Торонто, Канада. По-късно става югославски посланик в Боливия (1962 – 1965), Перу и Бразилия.

Съпругата му Вангя Чашуле е югославска преводачка, публицистка и партизанка, деятелка на комунистическата съпротива във Вардарска Македония.

Умира на 88 години в Скопие на 22 септември 2009 г.^[5]

Творчество

Чашуле е автор на драматични произведения, романи и разкази. Творчеството му се приема за определящо в развитието на драматургията в Република Македония.^[6] Сред най-известните му и ценени в Република Македония драми е „Църнила“, където става въпрос за убийството на Гьорче Петров. Пиесата е критикувана заради пренасянето на по-късни политически реалности върху миналото и шаблонизирането при представянето на образите на македонските революционери.^[7]

Съчинения

• Една вечер (1948)
• Последните гаврани (1950)
• Задруга (1950)
• Вејка на ветрот (1957)
• Бразда (1958)
• Църнила (1960)
• Игра или социјалистичка Ева (1961)
• Градскиот саат (1965)
• Вител (1966)
• Партитура за еден Мирон (1967)
• Земјаци (1967)
• Тројца и вистината (1967)
• Како што милувате: Оставка на еден карипски министер за внатрешни работи или, Достага на самиот врв од највисоката власт (1975)
• Веда (1976)
• Суд (1978)
• Житолуб (1981)
• Дивертисман за еден Стрез (1967-1990)
• Роднокрајци (1987)
• Тибурсио и Синфороса, (1988)
• Вејка, два (1989)
• Сон прв (1991)
• Сон втор и по него друг (1992)
• Modus moriendi (1992)
• Lacrimula (1993)
• Маркучот во четири гласа (1995)

Романи

• Простум (1970)
• Премреже 1-2 (1977)
• Вомјази (1981)
• Имела (1982)
• Горчила (1983)
• Канадски фрагменти (1985)
• Конзулски писма (1987)
• Така е, ако ви се чини (1994)
• Лимб (2002)

Книги с разкази

• Првите дни (1950)
• Раскази (1953)
• Проза 1945-1967 (1968)
• Само сказни (2000)

Книги с есета

• Записи за нацијата и литературата (1985)
• Нови записи (1989)
• Македонски дилеми (1992)
• Резиме за мојата генерација (1998)
• Болно племе (2000)
• А, бре, Македонче! (2003)

Монография

• Народен герой Страшо Пинджур (1950)^[8][9]