Кольо Колев

Кольо Стефанов Колев е български поет.

Тази статия е за българския поет. За щангиста вижте Кольо Колев (щангист).

---

Кольо Колев
български поет
Роден	16 март 1988 г. (37 г.) Михайловград, Народна република България

Биография

Роден е на 16 март 1988 г. в град Монтана. От ранна детска възраст живее в Бургас, където се премества семейството му. Завършва през 2007 г. ПТТ „Проф. Д-р Асен Златаров“ в Бургас, специалност Мениджмънт в хотелиерството.

Творчество

Стихотворения на Кольо Колев са публикувани в списанията “Пламък” и “Простори”, вестниците “Словото днес”, “Дума”, “България днес”, “Ретро” и “Уикенд”, както и в електронните издания “Литературен свят”, “LiterNet” и “Е-същност”. Участва със свои стихотворения в сборника за поезия и проза “Часовниковата кула” и в алманах “Бургас”.

Автор на поетичните книги “Бунтът на пясъчните хора” (2020 г.), удостоена с Националната литературна награда за поезия “Владимир Башев” (2021 г.), и “Караулът на времето” (2024 г.).

Носител на втора награда в поетичния конкурс “Искри над Бяла” (2017) и на Почетния знак на електронното издание “Червеният ездач” (2019) за дебют в инициативата “Съвременни творци в социалния жанр”.

Бунтът на пясъчните хора

През декември 2020 г. от печат излиза стихосбирката му „Бунтът на пясъчните хора“ (ISBN: 978-954-471-688-2, издателство Либра Скорп, редактор Динко Динков), отличена с Националната литературна награда Владимир Башев.^[1][2]

Бунтът на пясъчните хора, анотация:

Поезията на Кольо Колев ни води „под небе, сковано от мраз“ по пътя към слънчевото детство и добротата.

Спектакъл без нас е страшното пророчество на автора, който осветява с Прометеев огън превърнатия в скот човек пред мелницата на времето. Пясъчни силуети, рухнали в миг, изчезват безследно. Самоирония... Гласът на викащия в пустинята е заглушен от лая на бесни кучета, а в разкъсаните души проговаря демоничното отрицание на всичко, наследено от познанието.

Кой копнее отново да се роди, когато всичко е предначертано отдавна? И „защо... въобще ни има?“ Пеперудите се приближават към електрическия ореол, а гъсениците се спасяват в мрака...

В епилога – героят на бунта, сякаш Ахил богоравен, призовава за връщане към корените и воюването за изконните човешки ценности, за паметта, за да не бъде победен животът.

От редактора

Награди и отличия

• Национален конкурс за поезия „Искри над Бяла“ 2017 г. – второ място
• Почетен знак на електронно издание „Червеният ездач“ за 2019 г., за дебют в инициативата „Съвременни творци в социалния жанр“^[3]
• Национален литературен конкурс за поезия „Ерато“ на вестник Уикенд 2020 г. – трето място
• Носител на Националната литературна награда Владимир Башев 2021 г.^[1][4][5]

Вижте също

• Владимир Башев (награда)