Комисия по антарктическите наименования

From Wikipedia, the free encyclopedia

Комисия по антарктическите наименования
Remove ads

Комисията по антарктическите наименования е учредена от Българския антарктически институт през 1994 г., а от 2001 г. е към Министерството на външните работи на България.

Thumb
Н.Св. Бенедикт XVI се запознава с българската карта на о. Ливингстън от 2005
Thumb
Полева работа за Комисията
Thumb
Топографски знак одобрен от Комисията
Thumb
Марка отбелязваща десетгодишнината на българската антарктическа картография в служба на Комисията
Thumb
Церемония по наименуването на парка „Антарктида“ в Килифарево, извършена от доайена на българската антарктическа програма Христо Пимпирев (вляво) и кмета на града Димитър Събев

Комисията одобрява българските географски наименования в Антарктика, които формално се дават от президента на републиката съгласно Българската конституция и установената международна практика.

Remove ads

Български имена в Антарктика

Географските имена отразяват историята на изучаването на Антарктика. Държавите, развиващи антарктическата наука, дават нови нименования на безименни географски обекти за нуждите на ориентацията, логистиката и международното научно сътрудничество. Към 2018 г. има 1433 антарктически имена, дадени от България,[1][2][3] а към 2020 г. – 1541.[4] Тъй като българската антарктическа база е разположена на Южните Шетландски острови, то и повечето български географски имена са съсредоточени в този район, особено на островите Ливингстън, Гринуич, Робърт, Сноу и Смит.

Remove ads

Топонимични указания

През 1995 Комисията разработва и приема свои Топонимични указания, които в частност въвеждат Обтекаемата система за транслитерация на българските букви с латински, възприета впоследствие за официална употреба в България и включена в българското законодателство чрез Закона за транслитерацията, приет през 2009 г.[5] През 2012 Обтекаемата система е възприета от ООН,[6] а през 2013 е одобрена за официална употреба от САЩ и Великобритания.[7]

В своята практика Комисията по антарктическите наименования дава приоритет на следните географски райони и обекти:

  • Райони, имената в които биха били полезни за потенциалните потребители: учени (за планиране и извършване на полева работа, публикации и др.), картографи, логистици, навигатори, туристи, алпинисти и др.;
  • Райони с концентрация на значими безименни географски обекти;
  • Географски обекти, големи по размер или иначе географски значими;
  • Географски обекти, важни за полева работа (българска или на други нации) или за други цели (транспорт, туризъм, спасителни операции и др.);
  • Географски обекти, нововъзникнали в резултат на оттегляне или разпадане на ледници (острови, протоци, полуострови, носове, заливи).[8][9]

Комисията разглежда за евентуално наименуване само безименни, добре идентифицирани и снабдени с подробно стандартизирано описание обекти.

Remove ads

Топографски проучвания и картография

В дейността си Комисията ползва географска информация и картографски материал от топографски проучвания в Антарктика, като проучването на остров Ливингстън от 1995/1996 и топографската експедиция Тангра 2004/05. Полевата работа, извършена по време на експедицията, е отбелязана през 2012 г. от Discovery Channel, Природонаучния музей в Лондон, Британската кралска колекция и Британската антарктическа служба като едно от двадесет и четири знакови събития в хронологията на изследването на Антарктика.[10][11]

Комисията публикува първата българска топографска карта на островите Ливингстън и Гринуич през 2005, и заедно с Военногеографската служба на Българската армия – първата подробна топографска карта на остров Смит.

Международно сътрудничество

Комисията поддържа сътрудничество с органите на други държави, отговорни за антарктическите географски наименования, както и с международния Научен комитет за антарктически изследвания (СКАР). Данни за българските антарктически топоними се публикуват редовно в уеб сайта на Комисията и в международния Справочник за антарктическите географски наименования, поддържан от СКАР.

Антарктически имена в България

С оглед популяризирането на Антарктика и българското присъствие и участие в нейното изследване, Комисията по антарктическите наименования насърчава български селища да дават подходящи антарктически имена на свои обществени места. Името на остров Ливингстън вече е дадено (или е в процес на одобрение) на няколко площада и улици като „пл. Остров Ливингстън“ в Самуил и Кула, и „ул. Остров Ливингстън“ в Гоце Делчев, Ямбол, Петрич, София, Ловеч и Видин,[12][13][14][15] както и „ул. Антарктида“ в Джебел.[16]

Remove ads

Вижте също

Карти, публикувани от Комисията

Remove ads

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads