Комощица

Комощѝца е село в Северозападна България, община Якимово, област Монтана.

Тази статия е за селото в Ломско. За селото в Годечко вижте Комщица.

---

Комощица
Комощица 43.716944, 23.317072 Комощица
Общи данни
Население	731 души[1] (31 декември 2024 г.) 17,8 души/km²
Землище	41,131 km²
Надм. височина	127 m
Пощ. код	3648
Тел. код	09725
МПС код	М
ЕКАТТЕ	38159
Администрация
Държава	България
Област	Монтана
Община    – кмет	Якимово Георги Георгиев (ГЕРБ; 2007)
Кметство    – кмет	Комощица Росен Илиев (БСП)

География

Село Комощица се намира на около 34 km север-североизточно от областния център Монтана, около 13 km юг-югоизточно от град Лом и около 10 km запад-северозападно от град Вълчедръм. Разположено е в Западната Дунавска равнина. Климатът е умерено континентален. Надморската височина в центъра на селото е около 135 m, на север нараства до около 150 m, а на юг намалява до около 115 – 120 m.

Общински път свързва селото на юг със село Якимово, а на север-северозапад – с град Лом.

В землището на Комощица, на течащата от запад на изток по южния край на селото река Душилница, се намират микроязовирите Вълков връх и Илиевското.^[2]

История

Името на селото произлиза от растението камъш – вид тръстика (папур). Съборът на Комощица се провежда последната седмица на месец октомври.

Към 30-те години на XX век жителите на Комощица до известна степен запазват своя по-ранен преходен диалект и са част от говорен остров от десетина села по долното течение на Цибър.^[3]

Училище

Училището в село Комощица е създадено непосредствено след Освобождението. От началото е първоначално четирикласно училище с наименование „Берковска махала“. От 1900 г. към училището се откриват и вечерни курсове за ограмотяване на населението. От 1921 г. е открит първи прогимназиален клас и училището става непълно основно, а с откриването и на втори прогимназиален клас от следващата 1922/1923 учебна година то прераства в пълно основно училище. През учебната 1956/1957 г. основното училище се разделя на две самостоятелни училища: Народно Начално училище „Кирил и Методи“ и Народна смесена прогимназия „Иван Вазов“. Разделянето е продиктувано от голямата отдалеченост на сградите, в които се помещават училищата. След учебната 1965/1966 г. двете училища отново са обединени в едно основно училище „Христо Ботев“ в новопостроена училищна сграда. От 1992 г. училището е полуинтернат с целодневно пребиваване на учениците. Броят на учениците постоянно намалява, през учебната 2015/2016 г. – до 31 ученика.^[4]

Към 2021 г. в Комощица няма функциониращо училище.^[5]

Църква

Изграждането на църковен храм „Света Параскева“ в селото започва през 1881 г. и завършва през 1883 г. Построен е с труд и парични средства от жителите на Комощица и съседните села. Голяма помощ е оказана от село Расово. Основният камък е положен и мястото осветено от Видинския митрополит Антим на 24 юни (по стар стил) 1881 г. Изграждането е започнато от майсторите Томо и братята Христо и Мино от град Дебър. Завършена е от Никола и Стефан Смилеви, от същия град. Освещаването е извършено на 13 юли (30 юни по стар стил) 1884 г. от Софийския митрополит Партений. Строежът е извършен със съдействието на свещеник Върбан Първанов Спасов.^[6]

Към 2021 г. в списъците на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия не фигурира храм в село Комощица.^[7]

Читалище

Читалището в Комощица е учредено на 31 януари 1899 г. под наименование „Самосъзнание“. Непосредствено след основаването на читалището, първите читалищни деятели започват своята просветна работа с даване на представления. Най-популярна е пиесата „Многострадална Геновева“, следват „Иванку, убиецът на Асеня“, „Илю Войвода“, „Чорбаджи Михалаки“. Представленията са изнасяни в училище „Христо Ботев“, като за удобство тухлената стена между две класни стаи е премахната и заменена с подвижна дъсчена стена, която при представление се сваля, а след свършването му се поставя отново на мястото ѝ, за да могат да се провеждат учебни занятия с учениците. Така читалището продължава да работи до 1905 г. От 1905 до 1908 г. то не развива дейност. През 1910 г. е утвърден официално първият устав от 1899 г, при което се изменя и името на читалището на „Съзнание“.^[8]

Дейността на читалището спира от обявяването на Балканската война 1912 г. и е възобновена едва през 1921 г. През следващите години се набавя подвижна театрална сцена (поставена в училището „Кирил и Методий“), създават се библиотека и читалня, читалището получава 5 ha от общинската мера, които се дават под наем, а със средствата от наема се закупуват книги. През 1943 г. библиотеката към читалището притежава 2152 тома. Най-голям дял от просветната работа при читалището продължават да бъдат театралните представления, като е създаден и самодеен състав на театъра с ръководител Еремия Еремиев, бивш артист от Народния театър. При читалището е образуван Народен университет за популяризиране на научни знания всред населението, работещ от 1928 г. с лектори предимно учители. Наред с тези дейности към читалището съществува и четиригласен хор, както и читалищен оркестър, в който свирят Димитър Младенов Ценов, Александър Апостолов, Славчо Илиев Кнезов, Цветан Петков Иванов, Владимир Гаврилов Ваков, Ефрем Гр. Донков, Янаки Върбанов.^[8]

През 1935 г. започва подготовката за строеж на читалище-паметник^[9] по стопански начин. С построяването на първия етап на читалищната сграда, дейност започва да се развива в собствената сграда на читалището.^[8][10]

След 9 септември 1944 г. се построява и вторият етап от читалището със собствени средства и субсидии. Закупен е прожекционен киноапарат.^[10] През този период е променено и името на читалището на „Владимир Гаврилов Ваков – 1899 г.“.

От 1968 г. дейността на читалището намалява.^[10]

ТКЗС

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – село Комощица е учредено на 22 юли 1945 г. от 92 учредители с 239,25 ha земя, с дребен инвентар и добитък. През 1952 г. е извършена масовизация на стопанството. Водещ отрасъл е растениевъдството, съпътстван от животновъдството. Наред с тях има техническа работилница, консервна и тухларна работилница, воденица и други. При уедряването на кооперативните стопанства през 1958 г. ТКЗС – село Комощица се обединява с ТКЗС – село Расово. През януари 1959 г. стопанството се отделя от обединеното ТКЗС и отново е самостоятелно. При следващото уедряване, през 1970 г., стопанството в село Комощица се присъединява към Аграрно-промишлен комплекс (АПК) „Дунав“ – Лом, впоследствие към Промишлено-аграрен комплекс (ПАК), при което е отнета юридическата самостоятелност на стопанството и то остава като клон на производствена единица на ПАК – Лом. Следват още организационни промени, довели стопанството до статута на „Комплексна бригада“, която от 15 септември 1989 г. се преобразува в ТКЗС – село Комощица с предмет на дейност растениевъдство, животновъдство и странични дейности. Със заповед № 265/24.04.1992 г. областният управител назначава ликвидационен съвет. С решение от 31 януари 1994 г. Окръжният съд – Монтана вписва в регистъра при съда прекратяване дейността на ТКЗС – село Комощица и обявява същото в ликвидация.^[11]

Население

Населението на село Комощица наброява 2884 души при преброяването към 1934 г. и 3053 към 1946 г., намалява до 1543 към 1992 г. и 806 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.^[12]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 970 лица, за 847 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 6 – към „турска“, за 100 – към ромска, за 6 – към други, за 3 – не се самоопределят и за 8 не е даден отговор.^[13]

Обществени институции

Село Комощица към 2021 г. е център на кметство Комощица.^[14][15]

В село Комощица към 2021 г. има:

• действащо читалище „Владимир Гаврилов Ваков – 1899 г.“;^[16][17]
• пощенска станция.^[18]

Личности

• Евгени Миланов (1945), професор, доктор на науките, инженер, заместник директор на Центъра по Хидро- и Аеродинамика към БАН
• Иван Григоров (1944 – 2013), актьор
• Никодим Попов (1911 – 1996), подпредседател на VII ВНС