Комплекс „България“
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Комплекс „България“ е многофункционална сграда в София, включваща хотел (с ресторант и сладкарница) и концертна зала.
Намира се на булевард „Цар Освободител“ №4, от южната страна на булеварда в участъка между площад „Александър Батенберг“ и улица „Георги Бенковски“.
Remove ads
Сграда
Сградата е построена като част от инвестиционния портфейл на Чиновническото застрахователно дружество. Тя заема пространството между централната администрация на дружеството и стария Хотел „България“ на ъгъла с улица „Дякон Игнатий“, като в дълбочина достига до улица „Аксаков“.[1] През 1932 е проведен конкурс за архитектурен проект, който е спечелен от архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов. Строежът започва през 1935 и завършва на 9 октомври 1937 г., като откриването на комплекса е отбелязано с концерт на Академичния симфоничен оркестър в новата концертна зала.
Сградата на архитектурния комплекс България е смятана за пример за модернизма в българската архитектура в междувоенния период. Проектът е изключително сложен поради съчетаването на няколко различни функции, сложната форма на парцела и необходимостта от вписване между 2-те съществуващи сгради на булевард „Цар Освободител“. Предната фасада е несиметрична, като входът към хотела е изнесен вдясно, а първите 2 етажни нива са обединени от голямата витрина на сладкарницата. Етажните височини на горните етажи следват тези на съседната сграда на Чиновническото застрахователно дружество. Сградата включва и някои сложни от техническа гледна точка елементи – отваряем прозрачен покрив на ресторанта, падащи витрини на сладкарницата и други.[1]
През 1978 комплексът е обявен за архитектурен паметник на културата от национално значение.[1]
Remove ads
Зала „България“
Първоначално залата има 1470 седящи места, разположени в партерна част, 2 балкона и ложи. По време на Втората световна война при британско-американска бомбардировка на 24 май 1944 г. залата е разрушена заедно с органа и двата рояла.
Понастоящем разполага с 3 зали – Голяма зала , Камерна зала и Мраморна зала - "Студио музика". Към 2024 г. е дом на Софийската филхармония и Националният филхармоничен хор .
Орган
През 1937 г. в Зала България е монтиран и орган на франкфуртската фирма „Sauer“, разполагал с 4 мануала, 72 регистъра и 6000 тръби. Органът е бил с романтично звучене и електропневматична трактура. Това е най-големият орган, съществувал някога в България, но е разрушен при бомбардировката на 24 май 1944 г.
През 1974 г. е монтиран новият орган на фирмата „Schuke“, Потсдам, разполагащ с 3 мануала, 55 регистъра, механична трактура и 8 Setzer комбинации – най-големият съществуващ днес в България. Спецификата на регистрите и механичната му трактура позволяват достигане до автентичното звучене при изпълнение както на барокова, така и на по-късна музика. Инструментът разполага с швелери за регистрите на мануал (швелверк) и с валце, позволяващо на органиста сам с крак да включва постепенно регистрите (крешендо и декрешендо).
| Диспозиция | |||
|
I мануал (Хауптверк) |
II мануал (Швелверк) |
III мануал (Позитив) |
Педал |
Копули:
|
Копули:
|
|
Копули:
|
Remove ads
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads