Константина

Константина (наричана още Констанция и Константиана; родена след 307/преди 317 – починала 354) е най-възрастната дъщеря на римския император Константин I и втората му съпруга Фауста, дъщеря на император Максимиан. Константина получава титлата Augusta от своя баща и е почитана като светица.

Константина Flavia Valeria Constantina
римокатолическа Светица
Родена	315 г. Рим, Римска империя
Починала	354 г. (39 г.) Римска империя
Погребана	Рим, Италия
Религия	Католическа църква
Канонизация
Празник	25 февруари 18 февруари
Семейство
Род	Константинова династия
Баща	Константин I Велики
Майка	Фауста
Братя/сестри	Елена (сестра на Констанций II) Констант Констанций II Константин II Крисп
Съпруг	Ханибалиан Констанций Гал
Константина в Общомедия

Живот

През 335 Константина се омъжва за своя братовчед Ханибалиан, син на Флавий Далмаций, когото Константин обявява за „Rex Regum et Ponticarum Gentium“. Ханибалиан е убит през 337, след смъртта на Константин.^[1]

За втори път, по време на управлението на средния ѝ брат Констанций II, Константина се омъжва за първия братовчед на нея и Ханибалиан – Гал, който е назначен за Caesar на Изтока и е преименуван на Констанций около 349/350, което също така е предполагаемото време на техния брак. Гал е на двадесет и пет или двадесет и шест години по това време, докато Константина е по-стара от него.

Passio Artemii (12) твърди, че бракът има за цел да затвърди лоясността на Гал, но той може да е бил точно толкова необходим и за Константина, която, освен че има всеизвестно влияние като дъщеря на Константин и съпруга на Ханибалиан, подтиква съпротивата на Ветранион (PLRE I, p. 954) срещу Магненций и чиято ръка е искана от Констанций чрез пратеници на самия Магненций (Peter the Patrician fr. 16, Müller FHG IV, p. 190).

Бракът, освен че облагодетелства Констанций, я изважда от опасната ситуация в Римската империя и я поставя в позиция, от която може да контролира младия и неопитен Caesar. От друга страна е възможно Констанций да е видял в брака начин да премахне своята натрапчива – може би и предателка – сестра от непостоянния запад. Ако споменаването в Passio Artemii (11) за писма от Константина до нейния брат съдържа достоверна информация, е възможно дори Константина да е дала предложението да се ожени за Гал.

От втория си брак тя има дъщеря, чиито име и съдба са неизвестни.^[2]

Гал властва над Изтока от Антиохия и целта му е да държи под контрол Сасанидската заплаха. Гал обаче очуждава подкрепата на своите подчинени със своето своеволно и безмилостно управление. Константина подкрепя своя съпруг. Когато, след като получава оплакванията на жителите на Антиохия, Констанций повиква Гал, цезарят изпраща Константина при нейния брат с цел да смекчи отношението на Констанций към него.

Константина обаче така и не достига Медиоланум. Тя умира в Caeni Gallicani, Битиния. Тялото ѝ е погребано в близост до Via Nomentana в Рим в мавзолей, който по-късно се превръща в църквата Санта Констанца, когато Констанция е обявена за светица. Нейният саркофаг от порфир е изложен във Ватиканските музеи.

Оценка

Едуард Гибън описва Константина като „една от вътрешните фурии, измъчвана от ненаситна жажда за човешка кръв.“ Историкът казва, че тя е насърчила насилствената природа на Гал, вместо да го убеди да бъде разумен и състрадателен. Гибън заявява, че нейната суетност е подчертана, докато нежните качества на една жена при нея отсъстват, също и че тя би приела перлена огърлица в замяна на съгласието ѝ да бъдат екзекутирани богати благородници.^[3]