Константин Илиев (драматург)

Константин Илиев Илиев е български драматург, белетрист и преводач.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Илиев.

---

Константин Илиев
български драматург, белетрист и преводач
Роден	16 октомври 1937 г. (87 г.) Горно Павликене, Царство България
Учил в	Софийски университет Хумболтов университет на Берлин
Литература
Жанрове	драма, роман, есе, мемоари
Известни творби	„Великденско вино“ (1979) „Нирвана“ (1982) „Одисей пътува за Итака“ (1984) „Червено вино за сбогом“ (1989) „Поражението“ (2003)
Награди	Хердерова награда (1996) „Хеликон“ (2003) „Елиас Канети“ (2005) „Христо Г. Данов“ (2012) „Аскеер“ (2017)
Уебсайт	www.konstantiniliev.com Страница в IMDb

Биография и творчество

Роден е на 16 октомври 1937 г. Горно Павликене, Ловешко. Завършил е немска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира театрознание в Хумболтовия университет в Берлин, където защитава докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. Работи като драматург Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ в Благоевград и Театър „София“. От 1995 г. до 2007 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“.

Превежда от немски език (Бертолт Брехт, Георг Бюхнер). Негови пиеси са поставяни в Австрия, Англия, Естония, Северна Македония, Полша, Русия, Словакия, Франция.

Пиеси

• Мъка по цветовете (1961)
• През октомври без теб (1968)
• Цар Шушумига (1968, за куклен театър)
• Музика от Шатровец (1971)
• Прозорецът (1977)
• Босилек за Драгинко (1978)
• Великденско вино (1979)
• Нирвана (1982)
• Одисей пътува за Итака (1984)
• Червено вино за сбогом (1989)
• Куцулан или Вълча Богородица (1994)
• Франческа (1999)
• Бетовен 21 (2006)
• Златни мостове и Секвоя (2011)
• Наблюдателите (2015)

Проза

• Френско магаре (1988) – роман
• Поражението. Хроника от краткото столетие (2003) – автобиографична книга
• Паметта на гарвана – Текстове за театър, драматургия и политика (2005)
• Великденско вино и Франкенщайн (2015) – публицистика

Признание и награди

Романът му „Поражението“ е вторият носител на Наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ (2003)^[1], а след това печели и националната литературна награда „Елиас Канети“ (2005)^[2].

Носител е също на национални награди за драматургия, на международната Хердерова награда за цялостно творчество (1996)^[3], както и на наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към българската книжовна култура (2012)^[4].

На 24 май 2017 г. е удостоен с наградата „Аскеер“ за цялостен принос в театралното изкуство.^[5][6][7]

Почетен граждани на Ловеч от 15 февруари 2018 г. „за приноса му в българската драматургия и издигане престижа на град Ловеч“.