Константин Коцев
български актьор From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Константин Василев Коцев е български театрален и кино актьор.[1][2]
Remove ads
Биография
Роден е на 4 юни 1926 г. в Истанбул, Турция. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1950 г. Завършва и ВИТИЗ през 1957 г., а година по-рано участва във филма „Две победи“. След това играе в „На малкия остров“, „Инспекторът и нощта“, „Случаят Пенлеве“, „Бялата стая“, „Топло“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Шведските крале“, „Бягство в Ропотамо“, „Привързаният балон“ и др. Последната му филмова роля е в „Рапсодия в бяло“.[1]
Един от основателите и дългогодишен актьор на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1958 – 1984). Играе в Драматичния тетър „Адриана Будевска“ в Бургас (1958 – 1959) и в Театър „София“ (1984 – 1990). От 1990 г. е артист на свободна практика.[1]

Член е на СБФД.
Сред най-ярките му сценични изпълнения са моноспектакълът „Дневникът на един луд“ на Гогол, Жевакин от „Женитба“, Крутицки от „И най-мъдрият си е малко прост“ от Островски, „Тартюф“ от едноименната комедия на Молиер. Играл е в пиеси на Йордан Радичков – „Януари“ и „Суматоха“, както и в пиесата на Никола Русев „Старчето и стрелата“, поставена от Методи Андонов.
Синът му Димитър Коцев е кинорежисьор.[1]
В последните години от живота си боледува от болестта на Алцхаймер. Умира на 4 август 2007 г. на 81-годишна възраст.[1] Погребан е в Централните софийски гробища.[3]
Remove ads
Награди и отличия
- Заслужил артист (1969).
- Народен артист (1980).
- „Награда за филм“ за Случаят Пенлеве (Варна, 1969).
- „Награда за филм“ на ФИПРЕССИ за Случаят Пенлеве.
- „Награда за най-добра мъжка роля“ за (Гроздан) в новелата Гола съвест от филма Шарен свят (Варна, 1971).
Театрални роли
- „Дневникът на един луд“ (Максим Горки)
- „И най-мъдрият си е малко прост“ (Александър Островски) – Крутицки
- „Януари“ (Йордан Радичков)
- „Суматоха“ (Йордан Радичков)
- „Старчето и стрелата“ (Никола Русев)
- „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
- „Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)
Телевизионен театър
- „Зимно разписание“ (1989) (Димитър Начев)
- „Интермедии“ (1985) (Мигел де Сервантес)
- „Безумният Журден“ (1984) (от Михаил Булгаков по мотиви на Молиер, реж. Магда Каменова) – г-жа Журден
- „Хоро“ (1982) (Антон Страшимиров)
- „Донаборник“ (1981)
- „Търси се шмекер“ (1981) (Димитриос Псатас)
- „Шлагери“ (1980) (Любен Попов)
- „Паметник“ (1979) (Леонид Андреев)
- „Карола“ (1979) (Миклош Дарваш)
- „Женитба“ (1977) (Николай Гогол) – Жевакин
- „Харолд и Мод“ (1977) (по пиесата на Колин Хигинс, реж. Хачо Бояджиев) – инспектор Бернар
- „Вълшебникът Елин Пелин“ (1976) (Елин Пелин)
- „Малакова“ (1974) (Петко Славейков)
- „Цар и водопроводчик“ (1974) (Павел Вежинов)
- „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
- „Новото пристанище“ (1972) (Ст. Л. Костов) - министъра Кочев
- „Вражалец“ (1970) (Ст. Л. Костов) (Първа реализация)
- „Журналистика в Тенеси“ (1969)
- „Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес)
- „Заповед за убийство“ (1968) (Робърт Шекли) - Марв/началникът на пощата
- „Марсианска хроника“ (1968) (Рей Бредбъри)
- „Чичовци“ (1963) (Иван Вазов)
Хумористични миниатюри
- „Адвокати“ (1970) (Иван Вазов) - адвокат
Remove ads
Филмография
Remove ads
Звукороли и участия в звукозаписи
- „Книжчице ле моя...“ (1984) (Учтехпром)
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads