Конструктивизъм

Конструктивизъм е теория за ученето и знанието, която обхваща редица области като епистемология, педагогика и образователна психология. В основата на конструктивизма е тезата, че човек активно изгражда това, което знае, а не го получава пасивно. Двама от най-влиятелните учени в тази област са Лев Виготски и Жан Пиаже.

Тази статия е за школата в психологията. За течението в изкуството и архитектурата вижте Конструктивизъм (изкуство).

---

За разлика от позитивизма, конструктивизмът следва интерпретативна епистемология. Затова основна позиция при конструктивизма е, че истината не е обективно понятие, а образувано от индивида и неговата среда.

Социален конструктивизъм

Социалният конструктивизъм прилага идеите на конструктивизма в социална среда. В този вариант теорията поддържа представата, че хората в групи и самите групи помежду си, съвместно изграждат помежду си обща култура на споделени артефакти и споделен смисъл.

Вижте също

• Учене чрез преживяване
• Взаимоучителен метод
• Кооперативни учебни групи

Външни препратки

• Конструктивизъм – както е обяснен в Moodle.
• Конструктивизмът – новата образователна парадигма? – Адриана Дамянова в LitNet.
• Конструктивизъм в класната стая. Диана Железова в „Научни трудове на Русенския университет“. (pdf файл)

Тази статия, свързана с психология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

• Портал „Психология“