Копа Америка Сентенарио
международен футболен турнир From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Копа Америка Сентенарио е 45-ото издание на футболния турнир Копа Америка, проведено в САЩ.
Това е специално издание по случай 100-годишнината на турнира, проведен за първи път през 1916 г. в Аржентина. То е и първото издание в историята, което се провежда извън Южна Америка – в САЩ между 3 юни и 26 юни 2016 г.[1]
Участват всички 10 отбора от КОНМЕБОЛ: Аржентина, Боливия, Бразилия, Венецуела, Еквадор, Колумбия, Парагвай, Перу, Уругвай и Чили (шампион от предишното издание), както и 6 отбора от КОНКАКАФ: домакините САЩ, традиционният гост Мексико и Коста Рика, Панама, Хаити и Ямайка.
Тъй като това е специално издание, нарушаващо 4-годишния цикъл на турнира, победителят в него няма да участва на Купата на конфедерациите през 2017 г.; право на участие на него печели Чили като шампион на Копа Америка през 2015 г.
Финалистите от предходното издание Аржентина и Чили отново достигат до финала. Отборът на Чили успява да защити титлата си след изпълнение на дузпи, тъй като мачът завършва с нулево равенство в редовното време и продълженията.[2] За чилийците това е втора титла от Копа Америка. За Аржентина това е трети пореден загубен финал, след загуба от Германия на Световното в Бразилия през 2014 г. и Копа Америка 2015. Тимът не е печелил голяма титла от Копа Америка 1993.[3]
Remove ads
Планиране, избор на домакин и проблеми с корупция
В началото на 2012 г. временно изпълняващият по това време длъжността на президент на КОНКАКАФ Алфредо Хавит обявява идеята за провеждане на турнир по случай стогодишнината на Копа Америка, в който да участват отбори от двете конфедерации.[4] Тогавашният президент на КОНМЕБОЛ Николас Леос споменава Мексико като възможен домакин на турнира, изтъквайки редовното участие на страната като гост в Копа Америка, както и на мексикански отбори в южноамериканските клубни турнири, докато президентът на Еквадорската футболна федерация предлага общо домакинство на Мексико и САЩ.[5] Хавит, от своя страна, предлага САЩ, защото в сравнение с Мексико разполага с по-добри инфраструктура и пазар, а освен това посещаемостта би била по-висока.[6] През юли 2012 г. Николас Леос и новоизбраният президент на КОНКАКАФ Джефри Уеб провеждат първи сондиращи разговори в Сао Пауло.[7] На 24 октомври 2012 г. КОНМЕБОЛ обявява на сайта си провеждането на този турнир в САЩ, но от КОНКАКАФ и Футболната федерация на САЩ опровергават това съобщение, заявявайки, че идеята все още продължава да бъде на фаза преговори.[8][9] В крайна сметка на 1 май 2014 г. на обща пресконференция двете конфедерации официално потвърждават провеждането на турнира.[10] Пет месеца по-късно ФИФА включва турнира в официалния си календар, с което клубните отбори са задължени да освободят повиканите в националните отбори свои играчи.[11] В средата на 2015 г., в разгара на корупционния скандал във ФИФА, се появяват съмнения, че турнирът може и да не се състои, заради съмнения, че компанията Датиса е раздала над 100 милиона долара под формата на подкупи, за да си осигури търговските права за изданията на Копа Америка от 2015 до 2022 г., включително 35 милиона долара за Копа Америка Сентенарио[12][13] а след разследваните за корупция – не само за този турнир – са Леос, Уеб, както и други функционери от КОНМЕБОЛ и КОНКАКАФ.[14] В крайна сметка на 23 октомври същата година КОНМЕБОЛ, КОНКАКАФ и Футболната федерация на САЩ обявяват, че са прекратили взаимоотношенията си с Датиса и турнирът ще се проведе по план.[15]
Remove ads
Стадиони и градове домакини
На 8 януари 2015 г. са обявени 24 метрополни региона в 19 щата, които са изявили желание да домакинстват на мачове от турнира. Това са Атланта (Джорджия), Балтимор (Мериленд), Бостън (Масачузетс), Вашингтон (федерален окръг Колумбия), Голям Ню Йорк (Ню Йорк/Ню Джърси), Далас (Тексас), Денвър (Колорадо), Детройт (Мичигън), Джаксънвил (Флорида), Индианаполис (Индиана), Канзас Сити (Мисури), Кливлънд (Охайо), Лос Анджелис (Калифорния), Нашвил (Тенеси), Орландо (Флорида), Сан Диего (Калифорния), Сан Франциско (Калифорния), Сейнт Луис (Мисури), Сиатъл (Вашингтон), Тампа (Флорида), Филаделфия (Пенсилвания), Финикс (Аризона), Хюстън (Тексас) и Чикаго (Илинойс).[16] Финалният списък по план трябва да бъде оповестен през месец май същата година и да съдържа между осем и тринадесет стадиона с минимален капацитет 50000 зрители.[16] Това обаче не се случва и спекулациите за отмяна на турнира се засилват, но на 19 ноември градовете и стадионите домакини са обявени официално.[17]
Стадиони
Remove ads
Отбори
В турнира участват всички десет отбора от КОНМЕБОЛ и шест от КОНКАКАФ. От шестте директна покана за участие получават САЩ (като домакини) и Мексико. Останалите четири места заемат Коста Рика като носители на Копа Сентроамерикана през 2014 г., Ямайка като носители на Карибска Купа през 2014 г. и Хаити и Панама, които печелят квалификационните плейофи измежду четирите отбора с най-предно класиране на Златната купа на КОНКАКАФ през 2015 г., които не са сред участниците по горните критерии.
Баражи в зона КОНКАКАФ
В турнира за Златната купа на КОНКАКАФ през 2015 г. класиралите се вече отбори на Мексико, Ямайка, САЩ и Коста Рика заемат съответно първо, второ, четвърто и седмо място. Така за баражите се класират финиширалите на трето, пето, шесто и осмо място състави на Панама, Тринидад и Тобаго, Хаити и Куба. Двойките се определят от класирането на отборите, като по предното класиране на Панама дава предимството да се изправи срещу най-ниско класиралият се тим на Куба. Баражите се състоят от един мач без реванш и се провеждат на стадион Ромел Фернандес в Панама.
Хаити се класира за турнира.
Панама се класира за турнира.
Формат
16-те отбора са разделени по четири в четири групи, в които играят по веднъж всеки срещу всеки. Първите два отбора от всяка група продължават във фазата на директните елиминации. В тази фаза, с изключение на финала, при равенство в редовното време се преминава директно към изпълнение на дузпи, а на финала първо се играят продължения.[18]
Жребий
На 17 декември 2015 г. са обявени урните за жребия и датите на мачовете.[19] В първа урна са поставени водачите на групите: САЩ (като домакин) – Група A, Аржентина (като най-високо класираният отбор от КОНМЕБОЛ в ранглистата на ФИФА) – Група D, и Бразилия и Мексико (като най-успешните отбори от КОНМЕБОЛ и КОНКАКАФ за изминалите 100 години) – Групи B и C.[16] Останалите осем отбора от КОНМЕБОЛ попадат в урни 2 и 4, разпределени на базата на ранглистата на ФИФА към декември 2015 г., а четирите тима от КОНКАКАФ – в урна 3. Жребият се тегли на 21 февруари 2016 г. във Ню Йорк. Определянето на Бразилия, Мексико и Аржентина като водачи на групи поражда известни критики, от една страна защото Уругвай е печелил повече пъти Копа Америка в сравнение с Бразилия и Аржентина, и от друга, защото Чили е настоящият носител на трофея.[20][21]
Remove ads
Състави
Всеки отбор се състои от 23-ма футболисти, трима от които вратари. Крайният срок за заявяване на тимовия списък е 20 май 2016 г., като промени заради сериозно контузени футболисти могат да бъдат направени и след този срок най-късно до 24 часа преди първия мач на съответния отбор.
Съдии
Remove ads
Маркетинг
Официална топка и официална песен
Топката, с която се играят мачовете е произведена от Найк и се нарича Ордем Сиенто. Основният ѝ цвят е бял, като черни линии очертават петоъгълиници, в които има червени шарки.
Официалната песен на турнира се нарича Superstars и се изпълнява от американските рапъри Питбул и Беки Джи. Освен нея, на финала на живо ще бъде изпълнена и Breaking All the Rules на англо-американския рок певец Питър Фрамптън.
Спонсори
- Анхойзер-Буш ИнБев (Брама, Будвайзер, Килмес, Корона)
- Делта Еър Лайнс
- Кока Кола
- Макита
- Мастъркард
- Найк
- PPG Индъстрис (КОМЕКС)
- Проктър и Гембъл (Ариел, Викс, Жилет, Оръл-Б, Памперс, Head & Shoulders)
- Самсунг
- Спринт
- Стейт Фарм
- ТАГ Хойер
- Тотал
- Форд
Телевизионни права
Правата за турнира не са закупени от нито една българска телевизия. Мачовете могат да се гледат на живо по телевизията в над 60 държави – шестнадесетте участници в турнира; Азербайджан, Босна и Херцеговина, Великобритания, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Република Македония, Норвегия, Полша, Португалия, Русия, Сърбия, Турция, Франция, Холандия, Хърватия, Черна гора, Швеция; Гватемала, Канада и Карибите; Австралия, Виетнам, Израел, Индия, Индонезия, Китай, Малайзия, Мианмар, Нова Зеландия, Сингапур, Тайван, Тайланд, Филипини, Южна Корея и държавите от Субсахарска Африка.
Remove ads
Откриване
Церемонията по откриването на турнира се провежда преди първия мач между домакините и Колумбия на Ливайс Стейдиъм. Свои песни изпълнямат колумбийския регетон певец Джей Балвин, американският певец Джейсън Деруло и канадската реге фюжън група Меджик!.
Групова фаза
Във всяка група се играе на принципа всеки срещу всеки; така се изиграват общо по шест мача на група. Критериите за класиране са:
1. Точков актив
2. Голова разлика
3. Отбелязани голове
4. Резултат в директния мач (само ако два отбора имат равни предходни показатели)
5. Жребий
Всички часове са в източноевропейско лятно време, (UTC+3).
Група A
4 юни 2016 г. 04:30 |
12 юни 2016 г. 02:00 |
Група В
9 юни 2016 г. 05:00 |
Група C
6 юни 2016 г. 03:00 |
10 юни 2016 г. 02:30 |
Група D
15 юни 2016 г. 03:00 |
Remove ads
Фаза на директни елиминации
Всички часове са в източноевропейско лятно време (UTC+3). В мачовете от четвъртфиналите, полуфиналите и мачът за третото място се изпълняват дузпи, за да бъде определен победител, при равенство в редовното време. Във финала при равен резултат в редовното време се играе добавено време, в което съставите имат право на четвърта смяна след въведени промени в правилника на ФИФА[22][23]. При необходимост, след завършване на добавеното време, крайният победител се решава чрез изпълнение на дузпи.
| Четвъртфинали | Полуфинали | Финал | ||||||||
| 16 юни – Сиатъл | ||||||||||
| |
2 | |||||||||
| 21 юни – Хюстън | ||||||||||
| |
1 | |||||||||
| |
0 | |||||||||
| 18 юни – Фоксбъроу | ||||||||||
| |
4 | |||||||||
| |
4 | |||||||||
| 26 юни – Ийст Ръдърфорд | ||||||||||
| |
1 | |||||||||
| |
0 (2) | |||||||||
| 17 юни – Ийст Ръдърфорд | ||||||||||
| |
0 (4)
| |||||||||
| |
0 (2) | |||||||||
| 22 юни – Чикаго | ||||||||||
| |
0 (4) | |||||||||
| |
0 | Мач за трето място | ||||||||
| 18 юни – Санта Клара | ||||||||||
| |
2
|
|||||||||
| |
0 | |
0 | |||||||
| |
7
|
|
1 | |||||||
| 25 юни – Глендейл | ||||||||||
Четвъртфинали
18 юни 2016 г. 03:00 |
Полуфинали
Мач за трето място
26 юни 2016 г. 03:00 |
Финал
Remove ads
Шампион
Статистика
Голмайстори
- 6 гола
- 5 гола
- 4 гола
- 3 гола
- 2 гола
|
|
|
- 1 гол
|
|
|
Бележка: В скоби е посочен броят на отбелязаните голове от дузпа.
- Автоголове
Франк Фабра (в полза на
Коста Рика)
Алваро Перейра (в полза на
Мексико)
Дже-Вон Уотсън (в полза на
Уругвай)
Най-много асистенции
- 4 асистенции
Лионел Меси (в 5 мача)
- 3 асистенции
Обща статистика
- Отсъдени дузпи: 4 (3 вкарани, 1 пропусната)
- Най-бърз гол: 2-ра минута
- Йохан Ванегас за Коста Рика срещу Колумбия
- Най-бърз гол след влизане в игра: 4 минути
- Орибе Пералта за Мексико срещу Ямайка (влиза в 77'); Хасмани Кампос за Боливия срещу Чили (влиза в 57')
- Най-късен гол: 90+10 минута
- Артуро Видал за Чили срещу Боливия
- Общ брой показани жълти картони: 150 (∅ 4,69)
- Общ брой показани червени картони: 15 (∅ 0,47)
Крайно класиране
Награди и отличия
За целия турнир
- Златна топка:
Алексис Санчес (с 3 гола и 1 асистенция в 6 мача) - Златна обувка:
Едуардо Варгас (с 6 гола в 6 мача) - Златна ръкавица:
Клаудио Браво (13 спасявания, 3 мача без допуснат гол, 5 допуснати гола; в общо 6 мача) - Награда за феърплей:
Аржентина
Идеален отбор
Източник: Официален сайт – връчени награди Архив на оригинала от 2016-06-28 в Wayback Machine.
Бележка: Не са включени минутите играни в продължения.
Играч на мача
След края на всеки мач се избира играч, който се е представил най-добре и има основен принос за изхода на двубоя. Поради спонсорски причини, официалното име на наградата е Будвайзер Играч на мача (Budweiser Man of the Match).[24]
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads
