Копелия

„Копелия“ (на френски: Coppélia), пълно заглавие: „Копелия или момичето с емайловите очи“, е комичен балет в 3 действия с пролог и епилог по музика на френския композитор Лео Делиб. Либретото е от Шарл Нюитер по разказите „Пясъчният човек“ и "Куклата" на Ернст Хофман, а хореографията е на Артюр Сен-Леон.

Копелия
Джозефина Боцаки в ролята на Сванилда, 1870 г.
Информация
Музика	Лео Делиб
Текст	по „Пясъчният човек“ на Ернст Хофман
Хореография	Артюр Сен-Леон
Жанр	романтизъм
Вид	комичен балет
Премиера	25 май 1870 г. Кралска опера, Париж
Копелия в Общомедия

Балетът е изключително популярен и се поставя в много театри по света и до днес (21. век).

С постановката на „Копелия“ от Анастас Петров (1928 г.) се поставя началото на професионалния балет в България.

Премиера

Премиерата на балета се състои на сцената на Парижката опера „Гран Опера“ на 25 май 1870 г.^[1] в присъствието на император Наполеон III и съпругата му Евгения де Монтихо (известна и като Йожени Бонапарт).

(Алтернативна дата е 20 май същата година на сцената на „Театр Империал дьо л’Опера“ в една вечер с операта на Вебер Вълшебният стрелец^[2])

В ролята на Сванилда е Джозефина Боцаки, а на Франц – Йожени Фиокр.

История на създаването

Сен-Леон и Нюитер използват две новели на Хофман от сборника „Фантастични новели в маниера на Кало“ – „Пясъчният човек“ и „Куклата“. Делиб пише партитурата за няколко месеца. Сен-Леон кани Адела Гранцова за двойната роля на Сванилда и Копелия, но тя отказва и хореографът кани младата италианска балерина Джузепина Боцаки. Поради липсата на подходящ танцьор за ролята на Франц, Сен-Леон също я поверява на жена – Йожени Фиокр (травести-амплоа). Традицията тези 3 роли да се играят от 2 жени се спазва дълго време във Франция^[2].

Сюжет

Действащи лица

• Сванилда – селска девойка
• Франц – младеж, годеник на Сванилда
• Копелиус – майстор на кукли
• Копелия – кукла
• Кмет
• Приятели на Франц
• Приятелки на Сванилда
• Кукли: Испанка, Китаец, Котарак–воин

Основен сюжет

В малък град в Галиция младеж на име Франц се влюбва в непознато момиче (Копелия), което всяка сутрин се появява на балкона на къщата на странния доктор Копелиус. Годеницата на Франц – Сванилда, подтиквана от ревност, прониква с приятелките си в къщата на доктора в негово отсъствие и открива, че непознатото момиче е всъщност механична кукла (автоматон, извършващ поредица от сложни, реалистични и ефектни, създаващи впечатление за мисловна дейност, но предварително зададени действия, с помощта на часовников механизъм или перфокарта) с човешки размери. Там има и други подобни кукли и момичетата започват да се забавляват, като ги навиват и гледат как куклите танцуват. Междувременно Франц също иска да се срещне с красивата непозната и се покатерва през балкона.

Доктор Копелиус се връща ненадейно и гони натрапничките, но кани Франц да остане. Докторът има дяволски план – чрез магия да вземе душата на момчето и да я използва да превърне Копелия в живо същество. За щастие, Сванилда се е скрила зад завесата и се е преоблякла в дрехите на Копелия. Тя се преструва на оживялата кукла, успява да събуди годеника си и двамата бягат. Историята завърша благополучно със сватбата на Франц и Сванилда.

Алтернативен сюжет

В някои руски постановки Копелиус помага на Сванилда да се престори на Копелия, за да спечели отново сърцето (да си върне любовта) на годеника си.

Значение

„Копелия“ е ключово произведение в налагането на балетното изкуство като самостоятелен музикално-сценичен жанр. Кукленият балет се превръща в поджанр, чийто най-ярък представител е „Лешникотрошачката“ (също по Е. Т. А. Хофман) от Пьотър Чайковски.^[2]

• 
  Джузепина Боцаки в ролята на Сванилда, Театр империал дьо л`Опера, 1870 г.
• 
  Аделина Жене в ролята на Сванилда, 1900 г.

В България

С премиерата на „Копелия“ 22 февруари 1928 г. се поставят основите на професионалния балет в България^[2][1]. Декорите са дело на Александър Миленков, а костюмите – на Райна Ракарова-Никова. Диригент - Тодор Хаджиев^[1].

В ролите играят^[1]:

• Франц – Анастас Петров
• Копелия – Надя Винарова
• Сванилда – Анна Воробьова
• Копелус – Георги Донев
• Кмет – Георги Попангелов

Постановката е приета положително от публиката и похвалено от критиката. Вестник „La Bulgarie“ (Ла Бюлгари) пише^[1]:

„

На сцената на Народната опера се постави пантомимата „Копелия“. Изпълнението за общо учудване бе задоволително, като знаем условията, при които се развива нашето балетно изкуство... Г-н Петров даде много интересни и хубави танци, неговото гъвкаво тяло бе извънредно изразително във всички свои жестове, скокове и танцови фигури... Вън от това, окото на балетмайстора следеше всички останали групови танци и сола и ние виждахме навсякъде неговата неуморна, системна работа...

“